Той беше поласкан от похвалата. Изпъна се и гласът му прозвуча високо:
— Мъже на Остромджа, сега ще имате незаслуженото щастие да видите четирима храбри мъже, през чиито тела не може да премине вражески куршум. Отворете очи и напрегнете мозъците си, за да не изпуснете нещо от чудото и да можете да го разказвате на децата си, на техните деца и на децата на внуците на най-далечните си правнуци, ако сте живи дотогава. Спазвайте добър ред и не вдигайте шум, за да не се случи нещо нередно, и ми изпратете мъжа, когото смятате за най-добрия стрелец, заедно с пушката му.
Разнесе се полугласно шушукане. Търсеше се подходящ човек и накрая напред излезе един мъж с оръжието си в ръка. Не виждах никой друг да е въоръжен с пушка.
— Заредено ли е оръжието ти? — попитах го аз.
— Да — увери ме той.
— Имаш ли и други куршуми?
— Не, ефенди.
— Нищо, ще ти дам от моите. Но преди това трябва да ни покажеш, че си добър стрелец. Виждаш ли новата дъска, закована на навеса? В нея има един чеп. Опитай се да го улучиш!
Мъжът отстъпи назад, вдигна пушката и стреля. Много от присъстващите провериха попадението и установиха, че не е улучил целта само на един палец разстояние.
— Не успя съвсем — казах аз. — Опитай още веднъж. Дадох му един от новоизлетите оловни куршуми, а Оско му предложи барут. Вторият изстрел беше по-добър: мъжът се беше прицелил по-внимателно. Дадох му четири куршума от моята сплав, а тайно мушнах един оловен в дясната ръка на Халеф и казах:
— Сега се опитай да улучиш дупката, която току-що направи в дъската. Но преди това покажи на хората куршумите, за да са убедени, че наистина зареждаш.
Куршумите тръгнаха от ръка на ръка, което отне известно време, защото всеки ги разглеждаше и опипваше. Щом му ги върнаха обратно, той зареди пушката си.
— Приближи се! — заповядах му аз и го избутах към целта. — Сега можеш да стреляш.
Казвайки това, застанах пред дъската. Той свали вдигнатото оръжие.
— Ефенди — отвърна той, — как бих могъл да улуча дъската? Препречил си ми пътя!
— Няма значение.
— Гърдите ти са точно пред целта ми.
— Стреляй през тях!
— О, Кара Бен Немзи ефенди, нали ще умреш!
— Няма. Искам да ви докажа, че куршумът няма да може да ме улучи.
Той вдигна ръка към главата си и стеснително се почеса зад ухото.
— Тъкмо затова! — каза той. — Много е опасно за мен.
— Защо?
Куршумът ще рикошира в теб и ще се върне към моите гърди.
— Не се притеснявай! Ще го хвана с ръка и ще го задържа. Шепот на учудване премина през редиците на присъстващите.
— Наистина ли, ефенди? Храня семейство. Ако умра, само Аллах ще се грижи за тях.
— Няма да умреш! Обещавам ти.
— Щом казваш, ще се опитам, ефенди.
— Стреляй спокойно!
Внимателно наблюдавах куриера Тома. Той се приближи и не откъсваше поглед от мен. Стрелецът, който беше на десет-единайсет крачки, се прицели в мен. Но той отново свали пушката и каза:
— Никога досега не съм стрелял по човек. Нали ще ми простиш, ефенди, ако те улуча?
— Няма да има за какво да ти прощавам, защото няма да ме улучиш.
— А ако все пак те нараня?
— Не бива да се упрекваш, защото аз съм ти заповядал. Вдигнах дясната си ръка и тайно пуснах куршума да се изтърколи в ръкава ми, после показах празната си ръка и казах:
— С тази ръка ще хвана куршума. И така, броя. Като кажа три, можеш да стреляш.
Свалих ръката си и хванах изтъркулващия се куршум от ръкава ми. Нямаше човек, който да не гледа към мен.
— Едно, две, три!
Изстрелът изтрещя. Замахнах напред с ръка по посока на дулото на пушката, сякаш исках да хвана изстреляния куршум, и показах приготвения куршум между палеца и средния си пръст.
— Ето ти куршума. Или ще го вземеш ти, Тома! Разгледай го дали е същият, който беше поставен в цевта.
Разбира се, той изглеждаше досущ като другия. Куриерът стоеше със зяпнала уста и ме гледаше втренчено, сякаш бях призрак. Въздействието и върху останалите зрители беше не по-слабо. Все пак до последния момент се бяха съмнявали, а ето че мнимото чудо все пак се случи. Куршумът се предаваше от ръка на ръка, Като се върна обратно при стрелеца, казах високо, така че всички да чуят:
— Сега зареди отново и се прицели в дъската.
Той го направи и стреля. Куршумът проби дупка в дъската.
— Виждаш ли, такава дупка щях да имам и аз в гърдите, ако не бях неуязвим. Сега по желание можеш да стреляш по мен или по моите спътници.
Това, че при повторния изстрел куршумът бе оказал обикновеното си въздействие, макар преди това да не ме бе улучил, защото го бях уловил, предизвика у скромните хорица необикновена възбуда. Те се приближиха, за да разгледат ръката ми и не можеха да намерят думи да изразят учудването си, че по нея не се виждаше и следа от нараняване.