Най-сетне можех да се метна на седлото. Двамата гостилничари се учудиха, че няма да яздя жребеца си, но не узнаха по каква причина.
Халеф ме чакаше извън града, а при него беше и Небатия.
— Ефенди — каза ми тя, — чух, че искаш да ни напуснеш, и дойдох още веднъж да ти благодаря, тук, където никой не може да ни види. Ще мисля за теб и никога няма да те забравя!
Сбогувах се още веднъж и бързо продължих пътя си, защото сълзите в очите й ми причиняваха болка. Халеф ме следва още известно време, докато стигнахме до едни храсти. Там аз слязох от коня и се скрих зад тях. Дребният хаджия трябваше да носи съда с отварата от садар. С помощта на едно парцалче, което бях взел за целта, той трябваше внимателно да намаже косата и брадата ми с тази течност.
— Сихди, защо ме караш да мажа главата и брадата ти с тази мътилка? — попита ме той.
— Веднага ще видиш.
— Косата ти наистина ли ще се промени?
— Мисля, че дори ще се учудиш на това.
— Любопитен съм да видя. Но ти вадиш от пояса си някакви безкрайно дълги чорапи. Да не би да имаш намерение да ги обуваш?
— Да. И върху тях ще обуя сандалите ти.
След като Халеф приключи с «балсамирането» на главата ми, събу ботушите за езда и на тяхно място ми обу дългите чорапи. Наистина, сандалите му ми бяха доста малки, но все пак ги намъкнах криво-ляво. Щом после хаджията погледна главата ми, плесна с ръце от учудване и извика:
— О, Аллах, какво чудо! Косата ти става съвсем руса!
— Наистина ли? Действа ли вече отварата?
— На места.
— Тогава трябва да повторим тъмните места. Ето ти гребен, за да разнесеш с него течността.
Халеф продължи започнатата работа, а после, като се огледах в джобното си огледало, видях, че съм съвсем рус. Сложих си феса, а Халеф уви около него зеления тюрбан така, че краят с ресните да се спуска от дясната страна.
— Сихди, върша голям грях — каза той смутено. — Само наследниците на Пророка по права линия имат право да носят този знак. А ти дори не си привърженик на Пророка, а на китаб ал мукадас[15]. Дали ще трябва да отговарям за това осквернение, като се наложи да мина по тесния като бръснач «мост на смъртта»?
— Със сигурност.
— Съмнявам се.
— Не се тревожи, скъпи Халеф! С готовност приемам този грях върху своята съвест.
— И ще се пържиш вместо мен в ада?
— Да.
— О, сихди, не мога да се съглася, прекалено много те обичам. По-добре да се пържа аз самият, защото мисля, че съм по-издръжлив от теб.
— Мислиш, че имаш повече сили от мен ли?
— Не, но съм много по-дребен от теб. Може би ще намеря някое място, където ще мога да се свия под или между пламъците, така че да не ми причиняват болка.
Шегобиецът не изразяваше тези съмнения сериозно. Все пак знаех, че в сърцето си той отдавна бе станал християнин. За да довърша преобразяването на външността си, си сложих и очилата и наметнах покривалото за езда на раменете си, като мексиканец.
— Машаллах — извика Халеф. — Сихди, ти стана съвсем друг! Не знам дали бих могъл да те позная, ако минеш покрай мен. Само по държанието бих разбрал, че си ти.
— О, то също ще се промени. Но не е необходимо. Аладжите не са ме виждали досега. Познават ме само по описание, значи лесно ще ги заблудя.
— Но куриерът те познава!
— Него вероятно няма да срещна.
— Мисля, че Тома ще е при тях.
— Едва ли. Те ще ни нападнат по пътя за Радова. Той е натоварил магаретата си и ще иска да откара стоките в Радова. Така че трябва да се предположи, че той ще уведоми разбойниците пътьом и после ще продължи за Радова.
— А смяташ ли, че ще можеш сам да се справиш с тях?
— Разбира се.
— Лошата слава на петнистите се носи навсякъде. Вероятно ще е по-добре, ако те придружа. Аз съм твой приятел и закрилник.
— Сега трябва да закриляш Оско и Омар! Поверявам ти и двамата.
Това го утеши и повиши самочувствието му. Затова той бързо отговори:
— Напълно си прав, сихди. Какво биха правили двамата без твоя храбър Хаджи Халеф Омар? Нищо! Освен това имам и Рих, на който трябва да посветя душата си. Твърде много неща са ми поверени!
— Тогава бъди достоен за това доверие! Помниш ли все още всичко, което говорихме?
— Всичко. Паметта ми е като пастта на лъв, чиито зъби задържат всичко, което веднъж са хванали.
— Време е да се разделяме. Аллах исалмак! (Господ да те пази!) Не прави грешки!
— Сихди, не наранявай душата ми с това предупреждение. Аз съм мъж, герой! Знам какво трябва да правя.