— Дур! (Спри!) — започна единият и заповеднически вдигна ръка. — Не искаш ли да изпиеш с нас чашка ракия?
Убеден бях, че пред мен бяха тези, които търсех. Сигурно бяха братя, защото страшно много си приличаха. И двамата еднакво високи и широкоплещести — бяха много по-високи и силни от мен. Гъстите им дълги бради, обветрените лица и оръжията им придаваха войнствен вид. Пушките им бяха опрени в масата. В поясите им блестяха затъкнати ножове и пистолети, а от лявата си страна всеки от тях носеше чакан, подобен на сабя.
Оправих очилата върху носа си, огледах ги, както даскал непослушен ученик, и попитах:
— Кои сте вие, та да смущавате благочестивите мисли на един потомък на Пророка?
— Ние сме благочестиви поклонници на Пророка, както и ти. Аз се казвам Сандар, а брат ми Бибар. Искахме да те почетем, като ти предложим да се освежиш.
— С ракия? И това ти наричаш освежаване? Не знаеш ли, че коранът забранява ракията?
— Не знам подобно нещо.
— Иди тогава при някой тълкувател на светите сури да те научи.
— Нямаме време. Не би ли искал ти самият да го направиш?
— Щом искаш, готов съм, защото Пророкът казва: «Който освободи една душа от ада, след смъртта си веднага отива на третото небе. А който спаси две души, попада направо на петото.»
— Заслужи си тогава петото небе! Готови сме да ти помогнем да идеш там. Слизай от коня, благочестиви човече, и направи и нас светии, като самия себе си!
Сандар хвана стремето, а Бибар ме хвана за ръката и ме свали долу, изпреварвайки всякаква съпротива.
Като се намерих на земята, закуцуках важно към масата, на която бяха седели и сега отново заеха местата си.
— Нещо влачиш единия си крак — изсмя се Бибар. — Да не си се ударил?
— Не. Такъв ми е късметът — отговорих аз кратко.
— Значи си се родил куц. Значи Аллах е бил добър към теб, защото на тези, които обича, той изпраща страдания. Няма ли да назовеш на нас, недостойните грешници, свещеното си име?
— Ако погледнете в списъка на Накиб ал Ашраф[16], който се води за нас във всеки град, ще го намерите.
— Вярваме ти. Но тъй като тук нямаме на разположение такъв списък, сигурно все пак ще проявиш снизхождение и ще ни назовеш името си.
— Е добре, аз съм Шериф. Хаджи Шехаб Един Абд ал Кадер Бен Хаджи Гасали ал Фараби Ибн Тебит Мерван Абел Ахмед Абу Башар Хатид еш Шонахар.
Двамата разбойници си запушиха ушите с ръце и избухнаха в гръмък смях. Изглежда, нямаше да изпаднат във възторг от мен в качеството ми на шериф. Ако бяха скипетари с гръцко или католическо вероизповедание, тогава нямаше да се учудя. Но съдейки по облеклото им, стигнах до заключението, че изповядват исляма, затова предположих, че не се интересуваха особено от учението си и правилата му.
— Откъде идваш, човече с дългото име, което нито един човек не би могъл да запомни? — продължи да пита Бибар.
Хвърлих му над очилата продължителен, сериозен, укорителен поглед и отвърнах:
— Което никой не може да запомни! Не ти ли казах току-що името си?
Двамата отново високо се изсмяха.
— Да! — обясни после Бибар. — Още по-лошо щеше да бъде, ако и ти самият не знаеше собственото си име. Но ти сигурно си единственият, който е могъл да го запомни.
— Името ми никога не би могло да бъде забравено, защото е записано в книгата на живота.
— Ах, да! Ти си шериф, а никой от вас не отива в ада. Но ти искаше да ни спасиш от него и да ни обясниш, че ракията е забранена.
— Така е, и то строго забранена.
— И това е написано в корана?
— Разбира се.
— А когато Пророкът е бил осенен от тези откровения, имало ли е ракия?
— Не, нищо не се споменава по този въпрос.
— Тогава ракията не би могла да бъде забранена.
— О, напротив! Думите са следните: «Кулу мус кюрюн харам — всичко, от което човек се напива, е забранено и се проклина». Значи ракията е прокълната.
— Но ние не се напиваме от нея!
— Е добре, в такъв случай за вас не е забранена.
— Виното също не е опасно за нас.
— Тогава благоговейно му се наслаждавайте, но в умерени количества!
— Приятно ни е да чуем това! Изглежда, не си лош тълкувател. Ти напиваш ли се от ракия?
— Ако пия малко, не.
— А какво наричаш малко?
— Една пълна догоре чашка, разредена с една такава бутилка вода — казах аз, сочейки към голямата бутилка с ракия, която стоеше пред нас на масата.
16
Маршали от благородническото съсловие, които контролират поведението на наследниците на Пророка. — Бел. нем. изд.