— Да, така наистина не би могъл да се напиеш. Ще ти донеса вода и ще пиеш с нас.
Бибар стана и скоро донесе гаванка, пълна с вода, и една чаша. Той наля в нея четири пети вода и я допълни с ракия.
— Така — засмя се той, като я сложи пред мен. — Вътре има и вода. Сега можеш да пиеш с нас, без да нарушаваш законите на корана. Аллах да благослови живота ти!
Той допря бутилката до устата си, отпи голяма глътка и после подаде шишето на брат си, който също така щедро се обслужи. Аз скромно сръбвах по малко от чашата си.
Изглежда, Бибар смяташе да води разговора, а брат му само мълчеше и наблюдаваше. Скоро той отново попита:
— И така, откъде идваш?
— Всъщност идвам от Аврет Хисар.
— А накъде си се запътил?
— Към Юскюб което българите наричат Скопие, за да посвещавам правоверните в законите и правилата на корана.
— В Юскюб ли? Там не те очакват много радости.
— Защо? — попитах аз стеснително.
— Не знаеш ли, че там се присмиват на набожността?
— Дочух подобно нещо и затова отивам там.
— Можеш само да си навлечеш туберкулоза, но не и да успееш да поучиш някого.
— Ще стане каквото трябва. Записано е в книгата на живота — отвърнах аз.
— Изглежда, много добре си изучил тази книга!
— Аллах я знае и единствено той я чете. Надявам се, че вътре са записани и някои жители на Юскюб.
— Много се съмнявам. Там има само скипетари, а те за нищо не стават.
— За съжаление и аз чух същото — съгласих се. — Не ги познавам, но сред тях имало крадци, разбойници и убийци.
— Нима още не си виждал разбойник?
— Все още не съм имал голямото нещастие да срещна някой от тези грешници — въздъхнах аз, като направих възможно най-невинна физиономия. Братята се побутнаха с крака под масата и, изглежда, много се забавляваха с наивността ми.
— А не се ли страхуваш от тях? — продължи да разпитва Бибар.
— Че защо? Биха ли могли разбойниците да ми направят нещо по-различно от това, което предварително ми е предопределено?
— Хм! Ами ако те нападне някой разбойник?
— Ще бъде жалко за усилията му. Това е цялото ми състояние. Казвайки това, хвърлих шест пиастъра на масата и казвах истината, защото действително не носех нищо друго в себе си, тъй като бях дал парите си на Халеф.
— Вярно, че не могат да вземат много от теб, но нали ти трябват пари за пътуването?
— Пари ли? За какво?
— Ами за да можеш да живееш.
— Нямам нужда от нищо. Не е ли заповядал Пророкът хората да бъдат гостоприемни?
— Ах, ти просиш? — засмя се Бибар.
— Да прося? Искаш да обидиш един шериф ли? Навсякъде намирам нещо за ядене, пиене и легло за пренощуване.
— Къде спа през последната нощ?
— В Остромджа.
— Ах, там ли! Какво стечение на обстоятелствата!
— Защо? Оттам ли сте?
— Не. Но чухме, че през последната нощ там е имало голям пожар.
— Голям ли? О, не!
— Но нали бил изгорял половината град?
— Някой лъжец ви е казал това. Вярно е, че имаше пожар, но беше незначителен, и то не в града, а горе в планината.
— Но там няма къщи!
— Обаче има една колиба.
— Да не е тази на стария мюбарек?
— Да.
— Разбраха ли кой е подпалвачът?
— Самият мюбарек го е направил.
— Не вярвам. Как може един благочестив човек да е подпалвач?
— Не е бил толкова благочестив за колкото се е представял.
— Значи това, което чухме, е било вярно?
— Какво сте чули?
— Че всъщност бил голям измамник и престъпник.
— Правилно са ви казали.
— Сигурен ли си?
— Да, защото и аз бях там, като арестуваха стареца. Бях и на мястото на пожара, и въобще навсякъде.
— Значи тогава си видял и четиримата чужденци, които са се занимавали с всичко това?
— Дори живях и спах в един и същи хан с тях.
— Наистина ли? Вероятно си разговарял с тях?
— И с четиримата.
— Ще ги познаеш ли, ако ги срещнеш?
— Моментално!
— Много добре. Всъщност ние ги чакаме, защото трябва да разговаряме с тях. Но тъй като все още не сме ги виждали, лесно бихме могли да се заблудим. Ще ни ги посочиш ли, като дойдат?
— С удоволствие, стига да не се наложи да чакам дълго.
— Но ти имаш време!
— Не, вдругиден трябва да съм в Юскюб.
— Достатъчно е да почакаш около три часа.
— Прекалено много е — изръмжах аз.
— Ще ти платим.
— Да ми платите ли? Ах, това би могло да даде друг обрат на нещата. И колко ще ми платите?
— Пет пиастъра, докато дойдат.
— А ако не дойдат или пристигнат много късно, така че да не мога да продължа пътя си, защото ще се стъмни?