— Помислих, че корабът е изложен на открития Космос — повтарям аз.
Старши ме гледа втренчено.
— И реши да блокираш нивото.
Трябва ли да ми го напомня непрекъснато? Аз съм пълен идиот, разбрах го вече.
— Докато си бил все още тук.
Гласът му е различен. По-спокоен. Срещам погледа му и виждам нещо, което не съм забелязал досега.
Гордост.
— Беше готов да се жертваш, за да спасиш кораба — продължава той.
Аз вдигам рамене.
— Беше глупаво, съжалявам.
— Не — казва провлечено Старши. — Е, да, беше глупаво. Но беше и благородно. За това трябва смелост, момче. Трябват качества на водач. Да си готов да се жертваш за другите на кораба? Това означава, че мислиш. Мислил си какво ще стане с Ниво кийпъри, което е най-отгоре, нали? Сетил си се, че ако Ниво кийпъри е изложено на открития Космос, взривната декомпресия ще засегне нивото под него и следващото отдолу. Помислил си, преди да действаш. Мислил си за всички хора там.
Извръщам поглед. Може и да е било благородно от моя страна, но важното е, че звездите не са истински.
— Съжалявам — казва Старши. Аз го гледам недоумяващо и той добавя: — Пренебрегнах те. Вината е моя. Напомняше ми за един друг Младши, а ние с него… не се спогаждахме много. Когато го обучавах, аз му казах прекалено много и прекалено рано. И той постъпи глупаво, егоистично. Но ти си различен. Все забравям, че ти си друг, не си като него.
Цялото ми внимание е приковано върху Старши. Известно ми е, че е имало друг Младши, този между мен и Старши. Той е умрял, преди да се родя, но Старши за пръв път ми говори за него.
— Вече го бях обучил. Той трябваше да обучи после теб, за да мога аз да се грижа за кораба. Когато умря, се наложи да те обучавам… Не съм си и помислял, че ще трябва да поема още един Младши, и аз пренебрегнах отговорностите си към теб.
Опитам се да срещна погледа му. Когато сме на Ниво фийдъри, Старши е като един добродушен дядо. Когато сме на Ниво шипъри, той е като стар крал — властен, но учтив. Но когато само двамата, тогава ме оставя да видя истинската му същност или поне онова, което смятам, че е истинското му Аз — един може би стар, но не и благ, а още по-малко слаб човек.
Нещо в тишината ми подсказва, че съм единственият, когото Старши е допуснал до себе си. И това повече от всичко друго ме кара да му простя небрежността.
— Е? — питам настойчиво. — Ще започнеш ли да ме обучаваш както трябва?
Старши кима с глава и после ми маха с ръка да го последвам в Учебния център. Неравномерната му походка е по-очебийна от обикновено, кракът вече го кара да съжалява за изблика на ярост.
На Ниво кийпъри има само четири стаи: моята и тази на Старши, Учебният център и Голямата зала. Учебният център е най-малката стая и в нея има само една маса. Там е и главният вход за гравитационната тръба. Голямата зала е най-просторна. Тя може да побере всички хора от кораба накуп, естествена ако нямат нищо против да стоят прави един до друг, но само аз и Старши имаме достъп до това ниво. Залата е останалата от времето преди Епидемията, преди да се въведе схемата със Старши за управление на кораба. Моята стая и тази на Старши, както и Учебният център тогава са били офиси за екипажа и ако съдя по светещата звездна карта зад металния екран, Голямата зала се е използвала за навигация.
След Епидемията преди много векове, корабът се е променил. Така се е наложило. Старши от времето на Епидемията преименувал нивата, като запазил това ниво за себе си и за всички Старши, които ще дойдат след него.
В това число и за мен.
Старши сяда от едната страна на масата в Учебния център. Аз сядам срещу него. Масата е истинска антика, още от времето на отпътуването на кораба преди векове, направена е от истинско дърво, дърво от Земя-Слънце. Мисля си за живота, който се крие в него: дървото е вдишвало въздуха на Земя-Слънце, живяло е в пръстта й, после е било отсечено, превърнато в прекрасна маса, а после захвърлено в Космоса на борда на „Благословеният“.
— Има неща, които трябва да знаеш — казва Старши.
Взема таблета от масата и плъзга пръст по него, за да го включи. Екранът светва и той сканира палеца си в прозореца за идентификация.
— Старши/Младши осигурен достъп — чурулика таблетът.
Старши пише нещо по екрана и после плъзга таблета към мен.