Жената навежда глава и тогава разбирам, че тя говори на нероденото си бебе, а не на мъжа, на когото се е облегнала.
— А зад звездите имаше ивици светлина, които сякаш ги следваха и те грееха надолу към нас и към теб.
— Старши ми каза, че не е било заради мен — казва тихо Младши, след като гласовете на двойката замират в далечината.
Поглеждам го недоумяващо.
— Екранът със звездите в Голямата зала. Така ми каза Старши, когато разбрах, че не са истински звезди, а само светещи крушки. — Той поглежда встрани от мен и произнася едва чуто — Бе в деня, когато ти се събуди.
Думите му увисват във въздуха между нас. И на двамата ни се струва, че е било преди много време.
Младши маха с ръка по посока на щастливата двойка на брега.
— Старши каза, че фалшивите звезди са за тях.
— О, разбирам.
Типично за Старши да иска да контролира дори и звездите. Използва ги, за да манипулира хората на кораба, та когато им се кажеше, че няма да са живи, когато дойде време за приземяване върху планетата, поне ще са имали шанса да зърнат блясъка на звездите, за да има какво да разказват на децата си. Поглеждам назад към жената, седнала на брега, хванала нежно с две ръце корема си, разказваща шепнешком на своето неродено дете за звездите, които са видели.
— Това е жестоко — възмущавам се аз, — да събуждаш неосъществими мечти, като им покажеш външния свят, и после да им ги отнемеш.
Младши поклаща глава.
— Не е точно така. Той им дава една история, която да разказват на децата си. Това е начинът, по който се предава надеждата.
Поглеждам втренчено Младши.
— Ти сякаш си съгласен със Старши, нали?
— Донякъде.
Иска ми се да споря. Старши е като някакво разглезено дете, което хвърля наоколо играчките си. В търсене на причина, за да ни пречупи, или за някакъв знак, че не сме склонни да играем по гайдата му. Винаги нащрек, с очи, които ми напомнят тези на Лут. Младши е склонен да приема, че Старши помага на хората, а всъщност той изопачава истината така, че на никого да не му пука за тази малка подробност, че всички ние ще бъдем мъртви или ужасно стари, преди да се приземим на новата планета. Но преди да успея да кажа нещо, Младши обявява:
— Пристигнахме!
Толкова е горд със себе си, че сърце не ми дава да му кажа, че и преди съм била в Архивната зала. Но пък последния път, когато бях тук, бях цялата в кал и сълзи. Сещам се за мъжа, който ми помогна тогава, Орион. Благодарение на неговата доброта не откачих.
Единият от люлеещите се столове на верандата лекичко се полюлява, сякаш някой току-що е станал. Като се изключи това, наоколо няма друг признак за живот. Младши посяга, за да ми отвори вратата. Забелязвам нечии очи и се усмихвам, очаквайки Орион, но вместо това нарисуваното лице на Младши ме гледа от тухлената стена.
— О! — възкликвам аз и се навеждам напред, за да разгледам новия портрет при вратата. Лицето на Младши беше заменило намусеното лице на Старши.
— Даа.
Младши изглежда смутен.
Първата ми мисъл е, че ще се перчи с рисунката — така би постъпил Джейсън, но виждам, че по-скоро би предпочел да не съм я забелязала.
— Ела вътре — казва Младши.
Архивната зала е празна, тиха и тъмна. Младши ми показва големия макет на Земята и кораба, които видях предишния път. Преструвам се, че внимавам, но ме разсейват сменящите се изображения върху стените. Когато бях тук с Орион, не ги бях забелязала, защото бяха изключени.
— Стенни таблети — казва Младши, като забелязва какво гледам. — Ето това е създадено на „Благословеният“, докато ти спеше.
Той ми се ухилва, но не му обръщам внимание. Хипнотизирана съм от картините, които се сменят пред очите ми: схема как действат безжичните приемници, друга за гравитационните тръби. Изкуство: различавам няколко от работите на Харли, но има и още — скулптури, грънчарство, чертежи, ръчно шити кувертюри. Един от компютрите показва списък с различни заглавия и щом Младши докосва екрана, преддверието на залата се изпълва с музика.
За първи път, откакто съм се събудила, имам усещането, че бих могла да се науча да обичам това място. Дори и при най-голямо въображение то не е Земята, но тук виждам изкуство, изобретения и живот, за които Земята никога няма да узнае.