И всичко това се бе случило, докато съм сънувала кошмари, а над мен са минавали краката на поколение след поколение. И те не са знаели за мен, така както и аз за тях.
— Странно — обажда се Младши, който почуква с кокалчетата си по големия екран на стената.
— Какво?
— Изображението не иска да се смени.
Не бих могла да отгатна какво е показано, ако не беше надписът най-отгоре: прототип на бърз реактор на оловна основа. Не че името ми помага. Все още не знам какво означава то.
— Блокирало е — казва Младши. — Я да видя дали няма да успея…
Той отива до една от черните кутии на стената и прокарва палеца си пред скенера.
Разрешен достъп Старши/Младши изчуруликва компютърът.
Около нас картините не престават да се сменят. Изображения от Земята се смесват с тези от „Благословеният“. Пейзаж на Болницата и градината се сменя със снимка на Монюмент Вали12. Макар да не съм живяла там, ми напомня за мястото, където се намираше космическата лаборатория — на един час път на запад от Колорадо, където срещнах Джейсън, и което беше последното място, което наричах „дом“.
— На повечето хора не им е разрешено да се запознаят с тази информация — казва Младши, който все още се опитва да накара монитора да покаже нещо друго, освен чертежите на двигателя. — Училището отново ще започне да действа, щом се роди новото поколение. Децата ще видят моделите на Земя-Слънце и на „Благословеният“. Но не им е разрешено да научават повече.
— А защо не? — питам аз и прекарвам пръсти по екрана, показващ Монюмент Вали, преди да се смени с изображението на египетския Сфинкс.
— Старши казва, че за хората е по-добре да не мислят постоянно за Земя-Слънце. Че трябва да мислим за бъдещето, а не за миналото.
— Но на теб ти е позволил.
Младши се обръща към екрана и поглежда в очите на Ким Чен Ир, чиято снимка след миг се сменя с една на един от старите ни президенти. Не мога да си спомня кой точно беше, дебел, с големи мустаци.
— То е част от уроците му. Той иска да науча за Земя-Слънце, за да избегна нейните грешки. Защо това шибано чудо не работи?
Иска ми се да кажа, че Земята няма грешки, но знам, че това не е вярно. Иска ми се да кажа, че начинът, по който Старши управлява своя свят, не е правилен, но не съм сигурна, че това е така. Има още толкова много неща за живота на кораба, които изобщо не разбирам.
— Орион! — провиква се Младши. — Един от стенните таблети е блокирал!
— Той тук ли е?
Оглеждам се наоколо. Като се изключи нашето присъствие, залата изглежда празна.
Картината на екрана зад Младши се сменя с нова снимка на един от старите президенти.
— Както вече споменах, Старши искаше да се поуча от Земя-Слънце. Голяма част от вашите водачи са постъпвали правилно, но не са успели да накарат хората да ги следват. Като този.
Поглеждам обратно към изображението върху екрана.
— Кой? Ейбрахам Линкълн ли?
Младши кима.
— Шестнайсети президент на Съединените американски щати, разположени на Северното полукълбо на Земя-Слънце, между Атлантически и Тихи океан. Бил е водач по време на Гражданската война, една война между щатите.
— Да, знам.
Започва да ме гложди съмнение. Има нещо в начина, по който Младши говори за Ейбрахам Линкълн, толкова студено и някак отдалечено, че ме кара да се чувствам несигурна или в онова, което той знае, или в това, което знам аз. Забелязвам някакво движение в сенките около вратата.
— Старши смята, че той е точно онзи тип водач, на когото трябва да заприличам аз — картината започва да избледнява, но Младши докосва екрана и снимката на Линкълн остава. — Когато щатите са искали да се разделят, той е осигурил силно централизирано ръководство и не го е допуснал.
— Даа.
Думата се проточва от устата ми.
Половината от вниманието ми е насочено към вратата — Орион ли ни слуша, или някой друг? И защо онзи, който и да е той, не се покаже, за да разговаря с нас?
— А когато различията между щатите са станали твърде големи, Линкълн е бил този, който е премахнал причината за онези безредици.
— Аз… какво?
— Моноетничност. Причината за войната била, че две различни раси не могат да живеят в една страна. Линкълн е отпратил чернокожите обратно на африканския континент и войната приключила.
Започвам да заеквам.
— За какво говориш? Нищо подобно не се е случило!
12
Монюмент Вали — една от най-големите природни забележителности в САЩ, разположена в Колорадското плато, в резервата на индианското племе навахо. — Б.пр.