С изключение на рязкото поемане на въздух от страна на Младши, Архивната зала тъне в тишина. Ние стоим и се гледаме — Старши близо до вратата, аз до глинените планети и Младши по средата, в решителна схватка в играта за истина.
— Хайде, Младши.
Старши отново се обръща към вратата.
— Какво се е случило при Епидемията? — изкрещявам аз. — Какво не ни казваш? Ти знаеш, аз знам, че ти знаеш! Защо не можеш да ни кажеш истината?
При тези мои думи Старши прекосява залата на три огромни крачки и се изправя пред мен.
— Този кораб е изграден върху тайни и се ръководи от тайни — казва той и върху лицето ми попадат капчици от слюнката му. — И ако продължаваш да питаш за тях, ще разбереш докъде мога да стигна, за да запазя моите. Върви си в стаята и този път ще наредя на Док да се справи с теб. Тръгвай, Младши! — заповядва му той.
Младши се стряска и го последва към вратата, хвърляйки ми извинителен поглед точно преди вратата да се затвори.
Не съм усетила, че съм свила дланите си в юмруци, докато не ги отпускам, за да протегна пръстите си. Треса се от ярост. Едно нещо знам със сигурност: ще разбера каква е тази тайна, която Старши е решил да пази така ревностно, и когато го направя, ще го изкрещя така, че всички да ме чуят.
60
Младши
Нищо изненадващо. Старши ме повежда право към гравитационната тръба и оттам в Учебния център. Сядам до масата, сякаш в очакване на урока, но мислите ми препускат.
Знам, че Ейми смята, че безволево последвах Старши, подобно на послушно куче, припкащо след стопанина си. Видях разочарованието в очите й, когато я изоставих в Архивната зала. Налага се да позволя на Ейми да ме мисли за слаб, ще пожертвам представата й за мен.
Защото така трябва да постъпи един водач.
Ще се наложи да играя тази игра още малко. Ще разчитам на това, че Старши ме възприема като глупав и невеж и е убеден в моята слабост. Но не завинаги. А само докато разруша тази стена, която той издига между мен и ролята ми на водач на този кораб.
Старши е готов да рухне. Спорът с Ейми, начинът, по който избухна толкова бързо, неочакваните изблици на крясъци и грубост, които се появиха, откакто започна Сезонът — определено видът му на хладнокръвен дядо се пропуква и истинската му същност на жалък и жаден за власт човек прозира отдолу.
Изглеждаше почти глуповат в гнева си, докато спореше с Ейми. Той е просто един стар човек, сграбчил възможно най-силно властта си. Онова, което трябва да сторя, е да ръчкам в тези пукнатини. Така ще мога да проникна зад стената и ще открия какво държи скрито от мен и защо досега не беше пожелан да сподели тайните на кораба с мен.
Макар да бях роден като младши, за първи път почувствах, че мога един ден да бъда старши.
Застанал срещу мен, Старши пощипва носа си.
— Защо се интересуваше от тази информация?
— Каква информация?
— Историята на Земя-Слънце, чертежите на двигателя, Епидемията — какво точно търсиш?
Контролира едва-едва гласа си.
— Какво значение има?
— ИМА! — изревава Старши и същевременно удря с юмруци по масата.
Не помръдвам. Насилвам се да изглеждам като картина, изразяваща спокойствие. Ако съм успял да науча нещо от Старши днес, то е, че изпускането на нервите те прави да изглеждаш като глупаво дете. Затова отговарям бавно, спокойно и ясно, сякаш обяснявам нещо елементарно.
— Започнах да търся онази информация, която ти отказваш да споделиш с мен. Предполага се, че един ден аз ще бъда Старши. Ако ти не ми кажеш какво трябва да правя или да знам, за да ръководя, то ще ми се наложи да потърся друг начин да го разбера. Ако смяташ да стоиш там и да беснееш срещу мен, защото съм потърсил отговори на тези въпроси, тогава търси вината в себе си. Твое задължение е било да ме запознаеш с тези факти.
Старши пребледнява като платно, а после лицето му става яркочервено.
— Нима досега не ти е минавало през ум, че съм имал много основателна причина да пазя тази информация от теб.
— Не — отвръщам просто аз. — Познавам те още от дете. Ти имаш пръст в цялото ми израстване. Последните три години живея с теб. Каква би могла да е тази причина, която да ти попречи да ми довериш някаква информация за кораба?
— Мислиш си, че знаеш всичко — надсмива ми се Старши. — Ти си просто едно дете.
— Ти губиш битката — казвам спокойно аз и вдигам глава към него. — Вече не можеш да се контролираш. Погледни се. Изпълнен си с ярост. Не си годен да бъдеш Старши.