Выбрать главу

Мембраната е толкова тънка, че почти се вижда структурата на дървото под нея, но вниманието ми се отклонява към това, което ми показва Старши.

Това е план на Ниво шипъри — разпознавам централния коридор, той се разклонява към големите помещения, които се използват за научна и промишлена дейност, за производство и изследователска работа. По плана блещукат ярки светещи точки, те премигват и се движат насам-натам.

— Знаеш ли какво е това? — пита Старши и взема обратно таблета.

— Локаторна карта на безжичната връзка.

Устройствата за безжична връзка, които всички имаме имплантирани зад лявото ухо, не само ни позволяват да се свързваме помежду си и с кораба, но служат и като локатори.

Навеждам се над масата, за да разгледам по-добре картата, и кичур от дългата коса на Старши докосва лицето ми. Той го прибира зад ухото си, лъхва ме мирис на сапун и нещо по-силно, което дразни носа ми.

— Виждаш ли всички тези точки? Всяка точка е един шипър. Всеки от тях има много специална задача: да осигури безпроблемното функциониране на кораба. Главните шипъри са тук. — Старши посочва енергийното отделение, после мести пръста си по-нататък към машинното отделение, където никога не съм бил, и още по-нататък, където има още едно помещение. — Командният център е тук. Корабът се движи сам, но ако нещо се обърка…

— Ти ли ще го управляваш? — питам със страхопочитание.

Представям си Старши като смелия командир, нещо като капитан на един от онези древни кораби на Земя-Слънце, които са пътували по вода, а не във Вселената. После си представям как аз поемам управлението.

Старши се смее.

— Аз? Не. Това е нелепо. Старшите не се обучават да управляват кораби, задачата на Старши не е да води кораба. Задачата му е да ръководи хората. Тези шипъри — той посочва премигващите точки, — всички те са обучени да изпълняват определена задача в случаи на авария. — Той вдига поглед. Очите му са помътнели от възрастта, но умът му е бистър и сякаш чете мислите ми. — Разбираш, нали? Шипърите управляват кораба, не ние.

Картината, на която се виждам как гордо управлявам кораба към Земя-Кентавър и всички ме приветстват, избледнява и изчезва.

— Шипърите са тук, за да се грижат за кораба, но той е само парче студен метал. Ти си този, който трябва да се грижи за хората.

Той потупва прозореца за намаляване на мащаба и за момент трите нива на кораба светват едновременно, главозамайващ лабиринт от пресичащи се линии.

Вътрешността на кораба е, общо взето, кръгла. Малкото резенче отгоре е Ниво кийпъри. Под него, малко по-голямо, е Ниво шипъри, разделено на офиси и лаборатории.

Една значителна част от кораба е заета от Ниво фийдър. В дясната част на кръга има няколко дузини точки за хората от Болницата, но нито една в Архивната зала. В средата също има пръснати няколко дузини, това са хората, които живеят в различните ферми.

Старши потупва по лявата страна на екрана, където е Градът. Там има толкова много точки, че е абсолютно невъзможно да се преброят. Не че ми е притрябвало да ги броя. Познавам всички на кораба, всичките две хиляди триста и дванайсет души тук.

Чувствам се, сякаш всяка една от тези две хиляди триста и дванайсет премигващи червени точки се стоварват тежко на раменете ми, с всяка една аз се смъквам все по-надолу и по-надолу. Отговорен съм за всички тях, за всяка една от тези премигващи точи.

Старши изтегля отново Ниво шипъри и поставя пръст на най-голямото помещение на това ниво, където е двигателят.

— Има много неща, които могат да се объркат — в двигателите, в компютрите, в навигационната система, навсякъде. Това пътуване… дълго е. — Казва го, сякаш е бил тук през всичките тези двеста и петдесет години. — Създателите на кораба са знаели това, ето защо са го нарекли „Благословеният“.

Произнасям беззвучно името заедно с него и сякаш усещам вкус на метал на езика си.

— Това е стар израз от Земя-Слънце, пожелание за успех — изсумтява Старши. — Те изстреляли предците ни в небето, пожелали им успех и забравили за тях. Загубихме връзка със Земя-Слънце по време на Епидемията и така и не успяхме да я възстановим. Не можем да се върнем обратно. Те не могат да ни помогнат. Това е всичко, което хората от Земя-Слънце са могли да ни дадат — „Благословеният“.

Не съм сигурен дали иска да каже, че са ни пожелали успех или че са ни дали кораба. И в двата случая казаното звучи доста не на място точно в този момент.

— Но ние имаме нужда от нещо повече, не само от късмет. Трябва ни водач, някои, който да се грижи за хората, а не само за кораба. Ти ще бъдеш този водач. — Старши поема дълбоко въздух. — Време ти е да научиш трите причини за раздор.