— И тогава един мъж — най-силният водач, се противопоставил твърдо и става първият Старши. Той действа заедно с оцелелите. Те създават лъжата. На тях им хрумва идеята за Епидемията, за да обяснят смъртта на толкова хора на следващото поколение и на следващото след него.
— А как са оцелели?
Как някой изобщо може да оцелее след онова, което научих от Старши? Загубеното приземяване върху планетата сега ми изглежда много по-ужасно, отколкото, когато го чух за първи път.
— Първият Старши забелязал, че повечето от оцелелите са членове на семейства или пък са бременни. Хората биха понесли всичко заради децата си.
Сега вече съм смутен. Накланям глава и се опитвам да подредя парчетата от тази информация.
— Казваш, че оцелелите били бременни. Но не са били бременни всички от това поколение? Ако Сезонът е бил минал.
Старши извърта отегчен очи.
— Мислех, че вече си го разбрал от момичето. Старши от времето на Епидемията е разработил Сезона. Преди това хората са се чифтосвали, когато им харесва. Някои са били бременни, някои не. Поколенията са се смесвали. На този Старши е хрумнала идеята да се установи Сезонът, който осигурява бременността на всички жени по едно и също време. След Сезона всяко следващо поколение се информира, че няма да видят новата земя. Но неродените им деца ще я видят. Което за тях е достатъчна мотивация, за да не се отдават на хаос и бунтове. Достатъчна мотивация да приемат закъснението с едно поколение. После с още едно и с още едно…
— Водната помпа на криогенното ниво… — сещам се аз. — Но тя не е ли била част от оригиналната конструкция на кораба?
Старши кимва.
— Била е. Използвана е за пряко подхранване на населението с витамини. Но Старши от времето на Епидемията преценил, че може да се използва и за друго…
Старши се ухилва самодоволно, докато прекосява стаята до крана на отсрещната стена. Той взема чаша от шкафа над умивалника и я пълни с вода. После се връща обратно и я слага пред мен.
Гледам я втренчено. Чиста, спокойна, неподвижна. За разлика от мен. Първият ми порив е да пия от чашата. Та нали водата е средството, което използват всички жени фийдъри, за да успокоят децата си и да умиротворят възрастните.
Очите ми се разширяват.
— Не са само хормони, нали? — казвам аз и не мога да откъсна поглед от безвредната на външен вид течност. — В нея има и още нещо.
Старши сяда срещу мен. Чашата с вода е между нас, разделя ни като стена.
— Това е фидус.
— Какво?
— Фидус. Лекарство, разработено след Епидемията.
— И как действа то?
Старши поставя ръцете си върху масата с дланите нагоре, сякаш иска да помоли за милост или прошка — а може би смята, че ме посвещава.
— Фидус дава сигурност, че човешките емоции няма да надделеят над инстинкта за самосъхранение. Фидус контролира крайните емоции, за да не се допусне хората да причинят отново смърт или разрушения.
В устата ми загорчава. Това не е правилно. Всеки път, когато Ейми крачеше из малката си стая и коментираше развълнувано ненормалността в живота на кораба, аз се съгласявах с нея, но не разбирах какво има предвид. Сега вече разбирам. За миг зрението ми се замъглява от обхваналата ме ярост и буквално пред очите ми се спуска червена пелена.
— Ако този фидус е във водата и отнема всякаква емоция, защо тогава съм така дяволски бесен в момента?
Сграбчвам ръба на масата и усещам под пръстите си гладкото твърдо дърво. Питам се дали мога да я обърна върху Старши.
— Разстроен ли си? Защо?
— Защото това не е редно! Не може просто така да отнемаш емоции! Не може да убиеш една емоция, без да убиеш всички. Ти си виновен, че всички фийдъри са като кухи! Ти и това лекарство!
— Не всеки е засегнат.
— То е във водата! — изкрещявам аз и удрям с юмрук по масата, от което водата в чашата вибрира. — Ние всички пием от тази вода!
Старши кимва в знак на съгласие. Дългата му коса се раздвижва.
— Но корабът не може да се управлява от слабоумни. Фийдърите са ни необходими, за да произвеждат храната ни, без да задават въпроси, но са ни нужни и хора като теб, които да мислят, наистина да разсъждават.
— Болницата… — Мислите ми препускат. — Всички ние, които сме „луди“, не сме луди, а просто не сме повлияни от фидуса във водата. Но как… — Преди Старши да ми отговори, ми просветва. — Психиатричните лекарства. Хапчетата инхибитори. Те противодействат на фидус и то не ни въздейства.