— Трябват ни съзидателни, мислещи хора — продължава Старши. — Нуждаем се от учени, които да разрешат проблема с горивната система. Ние осигуряваме гените — ти сам видя ДНК репликациите, а после даваме инхибитори на децата с вродени умения, за да не се влияят от фидус. Те са ни необходими с бистър ум.
— А защо има и хора на изкуството? — питам аз, сещайки се и Харли, Барти и Виктрия.
— Те играят определена роля. Осигуряват определено количество забавление, което да ангажира фийдърите. Може да ни липсват чувства, но дори и маймуните могат да се отегчат. Някои от хората на изкуството разсъждават и извън техните репликации. Изправени сме пред проблема с двигателя, който след десетилетия усилени проучвания все още не сме разрешили. Ние не знаем как биха се проявили творческите способности на отделната личност. Твоят приятел Харли например. Надарен е с пространствена и визуална способност. Той стана художник, по същия начин можеше да стане и чертожник или, с малка промяна в душевната нагласа, да стане инженер.
— Ние сме просто пионки. Средство, за да стигнете до края. Ти произвеждаш играчки, за да продължиш играта си.
— Тази игра се нарича живот, тъпако! — казва Старши и гласът му се извисява. — Нима не разбираш? Ние просто се опитваме да оцелеем! Без Сезона хората няма да имат за какво да живеят. Без фидус биха разкъсали кораба на парчета. Без ДНК репликациите всички ще сме малоумни. Това ни е необходимо, за да оцелеем!
— Ами ако някой от онези безмозъчни фийдъри би могъл да реши проблема с двигателя? — питам го аз. — Но вие така сте го дрогирали с фидус, че той не може да мисли. Защо не ги оставите всички те да мислят, да работят върху проблема?
Старши ме поглежда с присвити очи.
— Забрави ли уроците си? Какви са трите основни причини за раздор?
— Първо, различията — отвръщам, без да се замислям.
Не желая да играя неговата игра, но по навик веднага му отговарям.
— След това?
— Липсата на управление.
Сега вече съм любопитен да разбера какво е намислил.
— И последната?
Въздъхвам.
— Индивидуалното мислене.
— Точно така. Фидус отнема индивидуалното мислене, освен от онези, създадени умишлено от нас, които могат да ни помогнат. Това е най-добрата ни възможност за оцеляване.
Старши се надвесва над масата и потропва с пръсти по метала, докато не го поглеждам в очите.
— Много е важно да го разбереш — казва той, като ме гледа настойчиво в очите. — Това е най-добрата ни възможност за оцеляване.
Замълчава.
— Това е единствената ни възможност.
65
Ейми
Лекарят отмества ръката ми.
— Искам да видиш нещо.
— Какво става? — питам с глух глас.
Лекарят поглежда невъзмутимо към празното тяло на Стийла.
— О, това ли?
— Това? Това? — крещя. — Само преди миг тя беше човек! Какво й стори?
Лекарят заобикаля леглото й и чуква с пръст по една от банките с разтвор.
— Тук има много силен концентрат на фидус. Това е лекарство — отговаря ми той, преди да го попитам. — Прави хората пасивни.
Сещам се за Филомина, за дъщерята на Стийла, за себе си.
— Ти дрогираш целия кораб — прошепвам аз.
— По-голямата част.
Той свива рамене.
— Защо?
— Медицината е едно чудо — отбелязва лекарят, докато изцежда торбата с интравенозен разтвор. — Ако имаш проблем, дори проблем с едно цяло общество, медицината може да го реши.
— Ти си зъл — казвам аз, след като думите му добиват смисъл.
— Реалист съм.
Посягам и сграбчвам ръката на Стийла. Тя е студена и безжизнена.
— Какво става?
Пускам ръката й и отстъпвам, отвратена, назад.
Лекарят, забравил за мен и пациентите, е насочил цялото си внимание към банката с разтвор.
— Казах ти: фидус предизвиква пасивност.
— Какво означава това? — повишавам глас, но в думите ми се прокрадва нотка на паника.
— Пасивността ли? Ами прави ги спокойни. Тихи. Пасивни.
— Но тя дори не мърда! — Гласът ми става все по-висок. — Дори не мига! Само гледа право пред себе си!
Лекарят изглежда силно изненадан от моята скръб.
— Нима не виждаш, че Стийла и останалите са напълно безполезни? Тя и останалите възрастни вече не стават за физическа дейност. Не могат да работят като младите. Не са полезни и с ума си — продължителната употреба на фидус влошава мозъчната дейност, дори и ако са на инхибиторни хапчета като Стийла. Нервната им система рикошира във фидус и те или не могат да различат кое е реално и кое не, или започват да буйстват, когато не са под влияние на лекарството. И в двата случая те се превръщат в бреме за обществото ни. Така че вземаме от тях каквото можем. — Той кимва по посока на торбичката с кръвта на Стийла. — В нейното ДНК се съдържат индивидуална интелигентност и възприемчивост; може би ще успеем да я преработим. След като получим всичко, което ни трябва от възрастните, ние ги приспиваме.