Поглеждам към отсрещната стена, където Ейми е започнала да рисува своята схема.
— Ти си тази, която ще намери решение на проблема. Продължавай, както си започнала. Открий връзката. — Посягам към бюрото и й подавам бурканчето с черна боя заедно с четката. — Можеш да го направиш.
Ейми поглежда към изрисуваната стена и се съсредоточава за секунда. Но после върху лицето й отново се изписват отчаяние и безнадеждност. Преди да има възможност отново да се пречупи, скачам и отивам към схемата.
— Продължавай да работиш върху нея. — Спирам. — Опитай се да разбереш как са свързани тези хора — добавям аз, като посочвам всеки от тях без нея. — Не забравяй: ти се събуди, но оцеля. Може би ти не си била предвидена да бъдеш изключена, може би ти си случайност или нещо друго. Ти си тази, която не пасва на списъка. Опитай се да откриеш как останалите са свързани, като изключиш себе си от общата картина.
Ейми се заглежда по-продължително в схемата, после кимва.
Ставам, поколебавам се, след което се навеждам и я целувам по върха на главата. Тя ме поглежда и сърцето ми се разбушува. И макар че все още виждам следи от безнадеждност върху лицето й, в мен има достатъчно надежда за бъдещето и на двама ни.
— Отивам долу и ще наглеждам родителите ти. А ти си почини. — Докосвам бузата й, а тя заравя лицето си в дланта ми. — Всичко ще е наред — добавям аз и се надявам да ми повярва. Надявам се и аз да си повярвам.
67
Ейми
Пръстите ми са изцапани с черна боя. Най-накрая преглеждам списъка си със заподозрени, но там няма какво повече да се направи. Старши е или може би Старши заедно с Док.
Но защо? Ако можех да проумея какъв е мотивът им, щях да знам какво да правя по-нататък.
Взирам се в стената, докато линиите и думите се размазват и сливат. Записала съм цялата информация от досиетата им, даже и онази, която изглежда неуместна. Не може да е случайно. Старши и Док не действат просто така.
Заспивам с още мократа от боя четка в ръка.
68
Младши
Криогенното ниво е тихо. Дълбока, поглъщаща тишина, която ме кара да се чувствам като натрапник, който е нахлул в частна собственост.
— Харли? — провиквам се.
Къде ли е? Трябваше да охранява този етаж, да пази замразените.
Отговорът е тишина.
Крача по пътеките между криогенните камери, после се затичвам и докато стигна до номер седемдесет, вече препускам покрай редиците и крещя името на Харли. Паниката отстъпва място на някакво гадно усещане в стомаха ми. С удара на всяка стъпка в главата ми изниква един и същ въпрос:
Ами ако убиецът се е пренасочил към будни жертви?
Завивам зад ъгъла и почти съм сигурен, че ще видя Харли да лежи на пода в локва кръв, а убиеца да бяга от местопрестъплението.
Нищо.
Колко съм глупав. Той сигурно е при люка. Сърцето ми се блъска в гърдите. Когато изтривам потта от врата си, пръстите ми докосват предавателя зад ухото. Натискам го припряно.
— Връзка: Харли.
Поемам въздух и се отправям към люка.
Бийп, бийп-бийп. Сърцето ми бие глухо. Ако не отговори, ще се върна, ще взема таблет, ще разбера къде е и…
— Какво? — отговаря припряно Харли и в гласа му има враждебност.
— Къде си? — крещя аз.
— На криогенното ниво.
— Аз съм там, ти къде си?
— При люка.
Въздъхвам с облекчение. Разбира се, че е там, при люка. Предишната ми паника ме кара да се чувствам тъпо, като пълен идиот. Завивам по коридора и ето го там, с лице притиснато към издутото стъкло на прозореца.
— Какво правиш? — крещя аз. — Защо не си там, отвън, да ги охраняваш?
— Ти ме остави да стоя тук цял ден! — Харли изкрещява в отговор. — По дяволите, писна ми, разбра ли?
— Родителите на Ейми са тук, и всички онези безпомощни хора са тук долу, и единственото нещо, за което те помолих, беше да седиш там и да ги наблюдаваш. Толкова ли е трудно?
Харли ме гледа с присвити очи.
— Не се дръж като задник — казва той. — Само защото някой ден ще бъдеш старши, не значи, че трябва да ми заповядваш какво да правя.
— Хич не ми излизай с този номер. Колко време стоя там, преди да се върнеш да гледаш звездите? Изобщо стоя ли там? Направи ли си труда да провериш дали няма топящи се тела, преди да им обърнеш гръб? Доколкото си спомням, последният човек умря по време на твоето „дежурство“.