Но за всеки случай…
Промъквам се внимателно, коридор след коридор, оглеждам се да не би все още някой да е там и броя маркираните врати. Трийсет и осем общо, но нито една от тях не ми подсказва с нищо кой ги с маркирал.
Представям си как убиецът мълчаливо бележи вратите на жертвите си, докато аз спя. Отново разтърсвам глава. Боята може да означава само Харли. Вероятно е отмъщението му за бурната ни разправия миналата нощ. Опитва се да ме изплаши или да ме стресне, или просто се прави на глупак.
Харли, трябва да е Харли.
Не е възможно убиецът да е минал покрай мен, без да се събудя. Просто не е възможно.
— Харли? — викам.
Нищо.
Хуквам по коридора, тичам направо към люка, но още преди да стигна там, знам, че нещо не е наред.
Покритата с платно картина я няма. Всичко е изцапано с боя.
За момент ми минава смразяващата мисъл, че тук е извършено убийство и че петната от боя по пода и стените са пръски кръв, но после се съвземам и шепна: „Не!“, защото, ако е така, тогава Харли ще е мъртъв, а той не е тук.
Контролното табло до вратата на люка е счупено.
Капакът на клавиатурата е махнат, от таблото излизат тънки жици и преминават през затворената врата на люка.
Харли е вътре в люка с клавиатурата в ръка. Той вече набира кода.
Блъскам по вратата. Харли ми отправя измъчена усмивка.
— Мога да стигна по-близо — казва той.
— Недей! — крещя и блъскам по стъклото.
Харли се обръща към люка и дописва кода на клавиатурата. Люкът се отваря с грохот и Харли е засмукан навън в открития Космос.
За миг той поглежда назад и усмивката му е неговото сбогом към мен. После се обръща към звездите.
И после вече го няма.
Вратата на люка се затваря и настъпва пустота.
Харли вече го няма.
69
Ейми
Събуждам се с четката, залепнала на лицето ми. Харли щеше да ми се смее, ако можеше да ме види сега, щеше да ме нарече Боядисаната рибка.
Квадратчето до вратата проблясва с червена светлина. Това е бутонът за правоъгълната метална кабинка до тази за храната. Когато го натискам, малката вратичка се плъзга и отвътре изскача синьо-бяло хапче. Ето какво било предназначението на тази вратичка.
Лекарството инхибитор. Което ще ме предпазва да не полудея.
Гледам го с отвращение. Когато го гълтам, то залепва за гърлото ми. После ме изгаря отвътре, докато слиза надолу, и изпълва стомаха ми с чувство на отвращение и погнуса, от което започва да ми се гади. Натискам бутона на вратичката за храна и тя ми оставя парче пай с плънка, направена от нещо подобно на яйца, и от което се стича нещо, което е почти сирене. След една хапка съм готова. Писнало ми е само от подобия. Искам нещо истинско.
Връщам се при стената си. Следвам съвета на Младши и задрасквам името си и данните за себе си. Какво общо мога да имам аз или нещо, свързано с мен, с едно убийство?
И сега, когато името ми го няма, изведнъж го виждам, стои пред мен толкова ясно, сякаш думите са написани с друг цвят боа.
Военните.
Всички жертви, дори и жената, която не умря — всички те са работили за военните. Специалисти по тактика, операции по офанзива, биооръжие. Били са замразени заради умението им да убиват — затова и са били убити.
Но защо и мен? Защо са ме изключили? Аз нямам нищо общо с военните.
Младши бе казал: Може би не са искали да те размразят, може да се е случило нещо, инцидент или нещо подобно.
Инцидент.
Може би убиецът е искал да изключи някой друг…
Някой друг от военните.
Някой като тате.
Скачам и се втурвам към вратата, сърцето ми направо ще изскочи. Всичко си идва на мястото, ако убиецът е смятал да убие тате, а не мен. Той убива хора, които имат опит във военните действия.
Вратата се плъзга и аз се блъсвам в Орион.
Понечвам да измърморя нещо за извинение и да продължа към криогенното ниво, за да споделя прозрението си с Младши, но Орион ме сграбчва за китката и ме стиска като в менгеме.
— Пусни ме — казвам му.
Стиска ме точно там, където ме държаха мъжете, преди Харли да се притече на помощ, и пръстите му се впиват точно в охлузените места.
— Харли нарисува това казва Орион тихо. Аз спирам да се дърпам и тогава забелязвам покритата с платно картина в ръцете му. — Каза ми да ти я дам, когато дойде да ми иска парче жица.