— Какво е това? — питам с любопитство.
— Картина. За теб.
Орион пуска китката ми и бута в ръцете ми платното. Когато свеждам поглед към картината, той изчезва в коридора.
Връщам се в стаята, слагам картината на бюрото и свалям платното, което е залепнало тук-там по все още влажните бои. Това е най-красивата картина, която някога съм виждала. Тя е автопортрет — Харли е в центъра на платното и се рее в пространството, заобиколен от небе и звезди, лицето му е обърнато нагоре и грее от възторжена радост, ръцете му са широко разтворени, сякаш иска да ме притегли в прегръдката си. Малка рибка, която плува сред звездите и кръжи около глезените му.
Ръцете ми треперят, когато докосвам лицето на Харли, но бързо ги отдръпвам — боята все още е влажна. В лицето му долавям нещо, което съм виждала само веднъж досега, тогава, когато говореше за Кейли.
Някъде под боята се крие онова, което Харли е искал да ми каже с тази картина.
Искал е да ми каже сбогом.
И когато Младши нахлува в стаята ми миг по-късно, за да ми каже, че Харли се е самоубил, аз не съм изненадана.
70
Младши
Има нещо в Ейми, нещо отвъд сълзите. Тя кима мълчаливо, сякаш вече знае какво се е случило. Лицето й потъмнява, но не рухва както миналата нощ. Отстъпва назад, за да ми направи път да вляза в стаята.
И тогава я виждам.
— Харли.
Вдишвам дълбоко. Ръцете ми треперят.
— Орион ми я даде — казва Ейми. — Харли… предполагам, че я е нарисувал преди…
Толкова е реалистична, много по-истинска, отколкото Ейми изобщо може да си представи. Когато люкът го издърпа навън, косата му бе по-сплескана от силата на движението и изненадата на лицето му беше по-силна, и да, имаше и болка — но в краткия миг, преди вратата на люка да се затвори и корабът да го остави зад себе, преди Космосът да го погълне, той имаше точно това изражение на лицето, излъчваше точно тази радост.
— Можеш да я вземеш — казва Ейми. — Ти беше по-близък с него, отколкото аз. Не знам защо я е дал на мен, а не на теб.
Забелязвам малката рибка, която плува до краката на Харли.
Ейми винаги е смятала, че Харли я нарича Малка рибка заради оранжево-червената й коса — цветовете на рибката кои, която рисуваше, когато я срещна за пръв път, но той така и не й казал защо рисува кои, защо стаята му беше пълна с рисунки на кои — това беше любимото животно на Кейли.
— Искал е да я даде на теб — казвам аз. — Ти му напомняше за един човек, който му беше много близък.
За момент стоим мълчаливо и поглъщаме с очи картината, осмисляме извършеното от Харли и начина, по който ни напусна. Самотен, изправен гордо дори и в полета си.
— Открих. — Ейми сочи към стената и ме връща в настоящето. — Връзката между тях. Те са хора, които имат опит във военните действия. Всички убити са били такива.
Аз разглеждам таблицата.
— Баща ми има опит във военните действия. Ами ако убиецът ме е издърпал погрешка вместо него?
Гласът й трепери и аз не знам дали е от страх за баща й, или защото Харли е мъртъв, или и заради двете.
— Когато се събудих тази сутрин, някой беше белязал десетки врати на криогенни камери. Най-напред си помислих, че е Харли… но може убиецът да е набелязал жертвите си…
— Вратата на баща ми беше ли белязана? — пита Ейми задъхано и изпуска тетрадката си.
— Аз… не си спомням.
Не съм търсил вратата на баща й, търсех Харли.
— Трябва да отидем да проверим!
Ейми тръгва към вратата.
Аз се бавя, колкото да грабна таблета от бюрото й. Докато тичаме надолу по коридора, сканирам палеца си и вкарвам кода за достъп. Компютърът чурулика: „Старши/Младши достъп осигурен“, и вратата на асансьора се отваря. Докато се изкачваме, аз изкарвам на екрана локаторната карта на безжичните връзки.
— Какво правиш? — пита Ейми и следи с поглед номерата за етажите над вратата.
Връщам назад таймера и търся точките, които показват къде и кога са били всички.
На картата за миналата нощ е точката на Харли, бипка леко най-вече при вратата на люка, но понякога се движи нагоре-надолу по коридора и веднъж обикаля около криогенните камери. Никой друг няма на цялото ниво — до момента на моето появяване. Ето ме, тичам, тук спирам. Точката ми се слива с тази на Харли и аз си спомням разправията ни, нашата последна схватка.