Док го следи с нервен поглед.
— Мислех си, че ще я накара да се държи по-добре.
— Само фидус може да я държи под контрол. Защо й даде инхибиторните хапчета?
Старши оставя кофата на пода.
— Те говорят за мен — шепне Ейми в ухото ми.
Док отговаря нещо, но е с гръб към нас и аз не го чувам.
— Добре, довечера ще я вземем и ще я закараме на четвъртия етаж — казва Старши, грабва отново кофата и я влачи към помпата.
— Не мисля, че…
Старши хвърля кофата на пода. Бистрата течност вътре се плиска, но е по-гъста от вода, като сироп е и не се излива от кофата.
— Знаеш ли какво? — крещи Старши и крачи към Док. — Изобщо не ме интересува какво мислиш ти. Ако просто ме беше послушал още първия път, за онзи другия, сега нямаше да сме в това положение.
— Какво искаш…
— Знаеш какво имам предвид! — ръмжи Старши. — Младши! Ти остави Младши да живее!
Ейми ме сграбчва за ръката. Аз съм се привел силно напред и съм опасно близко, но искам да чуя думите им.
— С Младши всичко е наред — казва Док.
— Не този Младши. Другият Младши.
Док гледа втренчено Старши, лицето му е студено и безизразно, но аз съм сигурен, че едва се владее. Той стиска силно зъби и около устните му се е образувала тънка бяла линия. Старши изобщо не осъзнава реакцията му.
— Младши преди този сега! Онзи, който трябваше сега да поеме задълженията си, за да мога аз да се оттегля, вместо да хабя остатъка от живота си с един тийнейджър, който мисли със задника, а не с главата си!
— Ти ми каза да закарам онзи Младши на четвъртия етаж и аз го направих.
Док изправя гръб предизвикателно.
— Но не го уби, както ти казах, нали така?
— Мислех си, че фидус…
— Аз пък мисля, че на теб ти трябва малко повече фидус — изръмжава Старши. — Какво, защитаваш ли го точно сега? Прикриваш го, така ли?
— Мислех, че… — Док изглежда дребен и уплашен. — Той изчезна от картата за безжична връзка. Мислех, че се е самоубил.
Старши сумти.
— Ти така и не си направи труда да провериш, за да си сигурен. Прав ли съм? Виж докъде се докарахме. Убива замразени, събуди един от тях.
— Той е мъртъв, Старши, заклевам се, че е мъртъв.
Не знам дали Старши му вярва, или просто му се иска да вярва. Той се обръща и взема отново кофата.
— Какво е онова там? — шепне Ейми и кимва леко с глава към помпата.
— Свързва се с водоснабдяването — казвам и мисля усилено. Ако в тази кофа има…
Фидус.
Изправям се. Ейми се опитва да ме задържи, но аз се отскубвам. Не мога да оставя Старши да ги дрогира повече. Не мога да ги оставя да изливат още фидус във водата. Трябва да разруша помпата. Сграбчвам стола, зад който се бяхме свили с Ейми.
— Ти какво правиш тук? — пита Старши с ехидна усмивка, когато ме съзира.
Аз вдигам стола над главата си.
— Какво правиш? — изкрещява.
Ръцете ми треперят. Виждам пред себе си бъдещето, което ни очаква — бъдеще, в което водач съм аз, а не Старши. И в което няма фидус.
Наистина ли искам да ръководя кораба без фидус? Мисля си за избледняващите синини по китките на Ейми, за конфликтите, на които съм бил свидетел в Отделението, и мащаба, който биха придобили, ако обхванат целия кораб. Мога ли да управлявам без фидус? После си спомням очите на Ейми, когато беше дрогирана.
Мятам стола към помпата. Той отскача от метала и пада на пода. Помпата продължава да бръмчи.
— Какво правиш? — крещи зловещо Старши. — Ти си откачил! Точно като онзи Младши преди теб!
— А ти какво правиш? — изкрещявам аз в отговор. — Това е фидус, нали? Просто подготовка за още един ден на манипулиране и контрол на умовете?
— ТИ НЕ СИ ГОДЕН ДА БЪДЕШ СТАРШИ! — крещи той. Бялата му коса се вее зад него и той е този, който прилича на луд. — Ако не можеш да правиш това, значи, не можеш да управляваш кораба! Не си достатъчно силен да бъдеш водач! Никога няма да бъдеш достатъчно добър!
Прекосявам стаята с три големи крачки, стигам до него и стоварвам юмрука си право в лицето му. Старши изпуска кофата и се строполява на пода. Носът му кърви, тънката кожа на бузата му е зачервена и разкъсана. Навеждам се, сграбчвам го за ризата и го изправям. Той отваря уста, за да каже нещо, аз го удрям отново, като продължавам да го държа за ризата, за да не падне.