— Не съм слаб — казвам. Гласът ми трепери, но не от страх, а от сдържан гняв. — Достатъчно силен съм да знам, че не бива да се дава фидус и че опитът ти да държиш хората под контрол с него не е нищо друго, а слабост. Ако беше наистина силен, щеше да ръководиш кораба без упойващи вещества, които да ти вършат мръсната работа.
Чак когато спирам да говоря, осъзнавам, че в стаята се чува единствено гласът ми.
— Какво направи? — вика Старши, но не на мен, а на Ейми.
Вдигам поглед. Докато аз съм крещял и удрял Старши, Ейми се е промъкнала до помпата, открила е някаква вратичка отстрани и просто е измъкнала всички кабели.
Тя ми показва разноцветната връзка в ръката си.
— Е, номерът стана — казва ми с усмивка.
73
Ейми
Щеше да ми е мъчно за счупения нос на Старши и разкървавената му уста, ако не беше такъв злодей и най-вече такъв извратен тиран. Но като си помисля, че искаше да ме убие преди, и сега пак, когато каза на Док да ме остави на четвъртия етаж — е, да кажем, че не изпитвам особено съчувствие към стария кучи син.
Докторът слага ръка на рамото на Младши.
— Младши, имаме нужда от фидус. Този кораб не може да функционира без контрола, който той ни осигурява.
Младши е почти готов да се съгласи с него, виждам го в очите му.
— Не е вярно — намесвам се аз и искам Младши да ме погледне, за да си спомни как опиатът ме бе унищожил отвътре. — Да, по-трудно ще бъде без него. Да, може би ще ни е по-лесно да прекараме живота си без небе, ако сме дрогирани и не чувстваме нищо, но това не е живот, не е истински живот. Сред цялата тази мъка — тогава погледът ми среща този на Младши и двамата знаем, че сега говоря за Харли, — има и радост. Не можеш да имаш едното, без да имаш другото.
Младши се отдалечава от Док и Старши и идва по-близо до мен.
— Не мога да бъда водачът, когото вие искате — казва той. — Никога няма да бъда този тип водач. И затова ще бъда по-добър.
Старши се обръща към Док:
— Направи го.
— Какво да направи? — питам аз.
Док го слуша внимателно.
— Ще направим друг. Ще използваме различна репликация на ДНК. Ще се отървем от този и ще направим друг.
— Какво ще направите? — пита Младши.
Очите му са широко отворени, сякаш е уплашен от собствените си мисли.
Старши се обръща към него.
— Теб, шибан идиот. Не мога да повярвам, че имаме една и съща ДНК!
— За какво говориш? — гласът на Младши трепери. — Ти… ти ли си моят баща?
— Там, там!
Старши сочи към стената. Зад нея са масата със спринцовките и големият цилиндър със златиста течност и мехурчетата с ембриони в нея.
— Какво — твоя ДНК е била инжектирана на майка ми, така ли?
Старши изревава вбесен.
— Ти никога не си имал майка! Ние сме един и същ човек! Младши се клонират — имат еднаква ДНК, всичко им е еднакво. Трябваше само да те изтегля от буркана и да те сложа в тръбата преди шестнайсет години.
— Ние не сме еднакви — произнася с отвращение Младши.
— Що се касае до генетичния ни код, ние сме точно копие на всеки един Старши преди нас.
Но аз знам, че Младши нямаше това предвид, когато каза, че не са еднакви.
— Ето защо имаме общ достъп, затова моят биометричен скенер ми отваря вратите навсякъде — мърмори си Младши.
Мисля си за приятния женски глас от компютъра: „Старши/ Младши достъп осигурен“. Той никога не разграничи Старши от Младши, защото между тях няма никаква разлика.
— Не ме интересува — казва по-високо Младши и гледа втренчено Старши. — За мен няма значение дали сме еднакви, или не. Аз не съм ти и няма да вземам решенията, които ти си вземал. Не ми пука за уроците ти, нито за правилата ти. Повече няма да те слушам!
Чувам стъпки зад гърба си. Всички други са толкова погълнати от Младши и Старши, че не забелязват мъжа с белега на врата, който се промъква тихо в стаята. Орион се пресяга към кофата с фидус. Тя е там, където Старши я изпусна, когато Младши го удари. Навежда се да я вземе и тогава Док го забелязва после Младши, а след него и Старши. Той гледа невярващо с широко отворени очи.
— Ето го — прошепва Старши толкова тихо, че не съм съвсем сигурна, че каза точно това. Погледът му се отмества към Док и после обратно към мъжа пред него. — Ти се закле, че е мъртъв.
— И аз наистина съм мъртъв, Старши — казва мъжът и вдига кофата от пода. — Онзи Младши, когото ти създаде, е мъртъв. Аз вече не съм онзи Младши. Сега съм Орион. Орион ловецът.