Старши отваря уста — иска да говори, да крещи, да беснее, но Орион не му дава възможност, защото излива кофата с фидус върху главата му.
— Дръпни се назад! Не го пипай! — крещи Док, докато подобната на желе гъста течност се стича по тялото на Старши.
Орион отстъпва назад с усмивка. Младши изглежда така, сякаш му се иска да се притече на помощ на Старши, но се възпира.
Сгърченото от ярост лице на Старши е като маска, която започва да се размива, когато фидус покрива лицето му. Той надига глава като любопитно дете. Коленете му се огъват и той пада тежко, краката му се изтягат напред, а ръцете са изпънати назад и поддържат тялото му. По лицето му бавно плъзва спокойна усмивка и той потъва в нищото. За момент изглежда така благ и спокоен, както никога не съм го виждала. Ръцете му се плъзват по плочките и тялото му се стоварва на пода. Не се опитва да се задържи и главата му се удря с такава сила в плочките, че аз подскачам. Фидус се разстила около тялото му като локва кръв. Наблюдавам го как диша все по-бавно и по-бавно, докато спира съвсем.
Старши най-после е намерил покой.
74
Младши
— Ти го уби!
Орион вдига поглед към мен и ми се ухилва, очевадно доволен от себе си.
— Добре дошъл — казва ми.
Донякъде си мисля, че това е голяма работа, да убиеш Старши. Той беше тираничен диктатор. Беше жесток. В никого от хората на кораба не успя да види човека, дори и в мене.
Но той беше човекът, с когото живях три години, този, който имаше най-голяма заслуга в отглеждането ми и към когото смятах, че винаги мога да се обърна, когато имам нужда.
А сега е само една лепкава маса.
Искам да попитам защо, но знам защо.
Напук на самия мен, очите ми се пълнят с парещи сълзи. Чувствах го близък, беше ми почти като баща.
Орион оставя кофата на пода. Той тръгва към мен с протегната ръка. Аз я хващам, без да мисля — все още не мога да откъсна поглед от безжизненото тяло на Старши.
— Знаех си, че ще бъдеш на моя страна! — казва Орион и ентусиазирано разтърсва ръката ми. — Не бях съвсем сигурен — беше под неговото влияние много време и не реагира на изключването на замразените, както аз очаквах, но си знаех, че накрая ще застанеш на моя страна.
— На твоя страна?
Извръщам очи от мъртвия Старши към Орион, който като по-голям от мен Младши би трябвало да стане сега Старши на кораба.
— Когато започнах да говоря, че не ми харесва какво става на кораба, Старши ме изпрати при Док. Каза му да ме затвори на четвъртия етаж. Нали така, Док?
Док кимва мълчаливо. Очите му са широко отворени от шок или от ужас — не знам точно кое от двете.
— Док ми беше приятел, нали така, мой човек?
Този път Док не кимва, само се взира в тялото на Старши.
— Мислех си, че с достатъчно фидус… — шепне той.
Извръщам лице от Док. Той винаги е вярвал, че може да излекува всеки, ако просто му даде достатъчно хапчета. Док никога не проумя, че хората могат да бъдат по-силни от медицината.
— Не можех да допусна Старши да ме открие, затова първото нещо, което направих… — Орион вдига ръка към мястото, където трябва да бъде предавателят, и прави жест, сякаш забива нокти във врата си. Когато разтваря ръката си, виждам белега на палеца му. — Беше ужасно. Най-страшното нещо, което съм правил, да изтръгна онова нещо от плътта ми със собствените си ръце. Чувствах се, сякаш изтръгвам душата си.
В стаята цари тишина, само от време на време се чува как някоя случайна капка фидус пада на пода.
Орион продължава:
— Когато Док видя, че точката от приемника ми вече я няма, и понеже Старши почти не излиза от Ниво кийпъри… не беше трудно да скрия истината от тях. Старият архивист… ами с него се случи нещастие, а аз започнах своя нов живот.
— Защо не каза нищо за това? — пита Ейми, впила поглед в Док.
— Не знаех — шепне Док извинително към тялото на Старши. — Мислех, надявах се — че се е самоубил. Той вдига поглед към Орион. — Чудех се… онази нощ, в Архивната зала, ти си бил — той млъква. — Но това беше преди седемнайсет години.
— Можеше да ме намериш, просто трябваше да отвориш съседната врата. Знаеш ли, цялата първа година се крих там, зад стените, спях при тръбите и кабелите. После разбрах, че ти и Старши изобщо не ме търсите. Трябваше само да се сдобия с ново име, с нов дом и идиотите, които вие създадохте, ме приеха, без изобщо да се замислят.