Выбрать главу

— Но — продължава той, обърнат към мен — през цялото това време се чувствах зле. Заради онова, което знаех, че върши Старши. Толкова много неща не са наред на този кораб — Той впива очи в мен. — Ти се докосна само до повърхността с фидус. Разбра ли за двигателя на кораба?

Аз кимам.

— Добре — казва Орион. — Знаеш и за мисията на кораба, нали?

— За мисията ли? — питам.

— Каква е истинската мисия на този кораб?

— Какво искаш да кажеш? — пита Ейми.

Тя идва до мен и мушва ръката си в моята, за да ми даде от силата си, както аз направих, когато тя плачеше.

— Никога ли не си си задавал въпроса защо сме тук? — пита Орион, без да обръща внимание на Ейми.

— За да управляваме кораба…

— Корабът е на автопилот. Може да стигне до Земя-Кентавър и без нас.

— Да…

— Не — прекъсва ме Орион. — Каквото и да ти е казал Старши, било е лъжа. Той много неща не ти казваше, след като аз го предадох. Не, има една-единствена причина, поради която ние сме на борда на този кораб, и тя е зад тази врата.

Той сочи нататък, където са криогенните камери, където са родителите на Ейми.

— Какво искаш да кажеш? — пита отново Ейми, този път по-настойчиво.

— Знаеш поне защо са тук замразените, нали?

— Те са специалисти по модифициране на планетата, по околна среда, по отбраната.

Орион изсумтява.

— Те са експерти по това, да ни отнемат планетата.

— Говориш глупости — казвам аз и стискам по-силно ръката на Ейми.

— Те са колонистите, не ние. Ние сме едно нищо. Когато най-после кацнем, те просто ще ни използват. Като роби за тяхното оформяне на планетата и ако има там враждебни обитатели — като войници. Планират да ни употребят или да ни убият. Сложили са някога нашите прапрапра или каквито са там прародители на този кораб, за да могат да отглеждат роби и войници. Това е всичко.

Ейми ахва.

— Ето защо убиваш онези, които са работили като военни. Смяташ, че те ще накарат хората, родени на кораба, да се бият, когато кацнат.

— Знам, че ще го направят! — крещи Орион. И сега, когато крещи, виждам в него Старши — И ако няма с кого да се бият, те ще използват военния си опит, за да ни накарат да им работим като роби. Това е перфектният план: да се отглеждат заменяеми хора, докато те спят!

— Но защо и мен? — пита Ейми с отчаян шепот. — Когато си ме изключил, ти си разбрал, че това не е баща ми. Защо не ме върна обратно, преди да се разтопя? Защо ме остани да се събудя?

Ленива, зловеща усмивка се разстила по лицето на Орион. Той ме пронизва с поглед. Аз свивам пръсти в юмруци, Орион вдига леко вежди.

— Имам си моите тайни — отвръща и гледа към Ейми.

— Тате няма да накара никого да бъде роб — казва Ейми. — А ако се окаже, че там има враждебни обитатели, няма да те кара да се биеш с тях.

Орион вдига рамене.

— Откъде си сигурна в това? — И добавя, преди Ейми да може да възрази: — И в двата случая е по-добре да не се рискува.

— Искаш да кажеш, че е по-добре да убиеш баща ми?

Орион се взира в тялото на Старши зад нея. Явно убийствата не го притесняват особено.

— Ако не ти харесва… — казва той и тръгва към криогенната замразяваща тръба в другия край на стаята. Отваря вратата и прави широк жест с ръка. — Най-добре ще е да се замразиш отново. Спи, докато стигнем до планетата, и тогава виж що за човек е всъщност баща ти, при условие че Младши и аз решим да го оставим да живее, докато кацнем.

— Ти си също толкова зъл, колкото и той! — съска Ейми и сочи към безжизненото тяло на Старши.

— Но знаеш ли какво те вбесява най-много? Това, че Младши донякъде е съгласен с всичко, което казвам.

— Не, не съм… — започвам аз, когато Ейми се обръща към мен и ме поглежда обвинително с красивите си очи.

— А истината е, че всъщност Младши ми даде идеята да ги изключвам като начало.

Ейми слага ръка на устата си. В очите й има отвращение и то е насочено към мен.

— Не му вярвай — казвам умоляващо.

— Да, но е истина. Ти го разбра, нали, Младши?

Орион ме гледа подигравателно и се смее, а аз се чудя какво знае всъщност. Оглеждам лицето му и в него виждам моето собствено. Ние имаме една и съща ДНК, но не сме един и същ човек. Но може би в идентичния ни генетичен код са втъкани едни и същи емоции, съмнения и страхове.