— Защо не й кажеш? — продължава Орион. — Или предпочиташ аз да го направя?
— Какво трябва да ми кажеш? — пита Ейми.
Аз прекосявам стаята и отивам там, където е застанал Орион — до криогенния замразител. Ръцете ми са свити в юмруци.
— Тя е готино парче — шепне ми Орион тихо, за да не чуят Ейми и Док — Много готина. Затова ли го направи?
— Млъквай — озъбвам се аз.
— Не й позволявай да застане на пътя ни.
Знам, че има един куп разумни доводи, за да го направя. Орион е също толкова луд, колкото и Старши, и методът му на контрол е не по-малко извратен, ако не и повече. Никога няма да успея да го убедя да не убива замразените и заслужава да бъде наказан за убийствата, които вече е извършил.
Но не това са мотивите, които ме карат да натикам Орион в криогенния замразител и да го заключа вътре.
— Пусни ме! — крещи той.
Завъртам шайбата. Криогенната течност бликва от резервоара над замразителя и върху главата на Орион се излива искряща синя течност.
— Мамка ти! — ломоти той.
Дращи с нокти по стъклото и лицето му е разкривено от истински ужас. Ейми застава до мен и наблюдава Орион през малкото прозорче на вратата. Когато той я вижда, в очите му проблясва злоба. Отваря уста и се опитва да й извика нещо.
Аз отново завъртам шайбата.
Криогенната течност започва да се излива по-бързо, изпълва устата му и започва да го дави. Сега вече лицето му е под течност, бузите му се издуват, очите му са облещени и кървясали. Едната му ръка е притисната към прозореца и забелязвам назъбения белег на палеца му, единственото нещо, което го различава от моя палец.
— Сега го замрази, иначе ще умре — обажда се Док. — Така или иначе, може да умре. — Той свива рамене. — Не е подготвен за замразяване.
Вглеждам се в очите на Орион и в тях виждам себе си. Яростно натискам с юмрук големия червен бутон.
От камерата излиза полъх от бяла пара.
Орион е притиснал лице към стъклото и ни гледа с големи изпъкнали очи.
Но вече не ни вижда.
75
Ейми
Младши се взира през малкия прозорец в замразеното лице на Орион. Аз стоя зад него и го обгръщам с ръце. Искам да го дръпна оттам, но той стои неподвижно, така че аз просто го държа.
— Свърши се — казва докторът. — Сега ти си Старши, освен ако не го събудиш.
Усещам как Младши се напряга под ръцете ми.
Младши клати глава.
— Нека хората, които се опита да убие, да го съдят, когато кацнем.
Мисля си за баща ми, как той би осъдил този човек, и не изпитвам ни най-малко съжаление към него.
— Как ще управлявам кораб, пълен с хора? — пита Младши със задавен глас. — Когато отмине действието на фидус, те ще започнат да осъзнават лъжите. Ще са гневни. Ще намразят Старши, мен също.
— Няма да те намразят — шепна аз във врата му. — Те ще се радват на гнева си, защото той ще бъде първата емоция, която ще изпитат, ще разберат, че има и други чувства, и ще се радват на това.
— Ще бъдеш ли до мен? — шепне Младши.
Дъхът му замъглява стъклото и закрива лицето на Орион.
— Винаги.
Младши натиска бутона на предавателя си и прави съобщение до целия кораб, точно както направи Старши, когато каза на всички да ме отбягват. Първото му съобщение е кратко. С прости думи, като на деца, той обяснява, че те всички са били под въздействието на упойващо вещество и че сега бавно ще започнат да възвръщат емоциите си. Младши ги насърчава да останат спокойни, когато започнат да изпитват за пръв път чувства, особено бременните жени.
Док ме умолява да му върна кабелите, за да поправи помпата.
— Трябва да продължим да им даваме поне хормоните с водата — настоява той, — за да не започнат да се чифтосват с роднините си.
— Повечето хора не са склонни към кръвосмешение — казвам аз сухо. — Когато излязат от действието на наркотика, ние просто ще им обясним какво представлява кръвосмешението и какви са последствията от него, и че трябва да им се вземе кръвна проба, преди да правят секс. Вие имате онези неща, които сканират ДНК. Можем да започнем да създаваме отново фамилното родословие.
Аз подавам кабелите на Младши.
Док се обръща към него. Младши го поглежда студено.
— Повече никакви препарати — казва той.