Иска ми се да крещя. Искам да отворя широко очи и да се събудя, да не бъда повече сама със себе си, но не мога.
Не мога.
6
Младши
— И така, каква е третата причина за раздор? — питам Старши, когато в Учебния център настава тишина. Той ме съзерцава. За миг в избледнелите му очи проблясва гняв и се чудя дали няма да ме зашлеви. След секунда обаче тази налудничава мисъл вече я няма. Старши слага ръце на коленете си, притиска ги и те скърцат, докато се изправя. Учебният център не е голям и когато Старши застава прав, стаята изглежда потискащо малка. Той блъска назад стола си и той се удря в стената; масата между двамата е като пропаст, която ни разделя. Зад него избледнялата сфера на Земя-Слънце изглежда миниатюрна, по-малка и незначителна даже и от мен.
— Достатъчно ти казах — заявява той и тръгва към вратата. — А имам и работа да върша. Искам да отидеш в Архивната зала и да се поразровиш там, да видя дали ще разбереш какви са причините, които са предизвикали толкова много раздори на Земя-Слънце. Знаеш първите две причини, заради които са се водили войни и се е проливала кръв, трябва да научиш и третата. Не е трудно, просто трябва да проучиш историята на Земя-Слънце.
Знам, че това е предизвикателство. Старши изпитва способността ми да бъда водач, проверява ме дали съм достоен да следвам неговите стъпки като следващ Старши. Прави го доста често всъщност. Въпреки че онзи Младши, който е трябвало да бъде между мен и Старши, е умрял отдавна, Старши продължава не го харесва. Говори за него единствено когато ни сравнява и сравненията никога не са в моя полза. „Бавен си точно него“, обича да казва Старши, или: „И той би казал същото“.
Много скоро след като се преместих да живея на Ниво кийпъри, се научих да пазя мислите си за себе си и да си държа устата затворена. Старши все още често ме изпитва, за да се увери, че няма да се окажа толкова лош, колкото онзи друг Младши. Опитвам се да изглеждам наперен и решителен, но напразно се напъвам, защото Старши излиза, без да ме погледне.
Част от мен иска да повикам обратно Старши, да го убеждавам и да споря с него, да му напомня за обещанието му да ми каже всичко и да настоявам да ми каже третата причина за раздор.
Но онази част от мен, която може да прекара цял ден в гледане на видео и снимки на Земя-Слънце на таблетите, се радва, че Старши ми е възложил точно тази задача.
В другия край на Учебния център е входът към гравитационната тръба, която използваме двамата със Старши. Тя е само за нас, пряка връзка с Ниво фийдъри. Другата, която минава между Ниво шипъри и Града на Ниво фийдъри, се ползва от всички останали.
Натискам бутона на предавателя зад ухото си.
— Команда? — пита приятният женски глас от предавателя.
— Контрол на гравитационна тръба — казвам аз.
Бийп, бийп-бийп изпълва ухото ми, докато устройството ме свързва с контрола на гравитационната тръба. Прекарвам палец по биометричния скенер на отсрещната стена в Учебния център и в пода се открива кръгъл отвор. Под него няма нищо, само празно пространство.
Стомахът ми се свива, както всеки път, когато стъпвам в пустотата на гравитационната тръба. Но приемникът ми се е свързал с гравитационната система вътре в тръбата и аз отскачам леко във въздуха, преди да потъна като монета, хвърлена в шадраван. Тъмнината ме обгръща, докато се плъзгам надолу по тръбата през Ниво шипъри, а после ме облива светлина. Премигвам с очи. Под мен Ниво фийдъри се вижда разкривено през светлата гравитационна тръба. Градът се издига покрай далечната стена, а фермите са се разпрострели в центъра — обширни зелени полета, изпъстрени с насаждения. Виждат се крави, овце и кози. Оттук Ниво фийдъри изглежда направо огромно, само по себе си — един цял свят. Тези шест хиляди и четиристотин акра, създадени за изхранването на над три хиляди души, сякаш нямат край, когато ги гледаш отгоре. Но когато си там, в полетата или в Града, сред тълпите от хора, които те следят с поглед, имаш чувството, че това ниво е пренаселено.
Гравитационната тръба свършва на около два метра от пода на Ниво фийдъри. Отскачам във въздуха на края на тръбата, чува се бийп, бийп-бийп, докато приемникът ми се свързва с гравитационната система на кораба, и аз се спускам на малката кръгла метална платформа под тръбата. Скачам от платформата и тръгвам по един от четирите главни пътя на Ниво фийдъри. Само няколко метра по-нататък има висока тухлена постройка — Архивната зала, а зад нея е Болницата.