— Може ли да ми помогнеш да намеря малко информация за Земята? — подмазвам му се аз.
Орион се ухилва — зъбите му са жълти и на петна.
— Разбира се.
— Трябва ми нещо за… — Правя пауза, за да измисля как да го формулирам. Не мога просто да го попитам дали знае каки е третата причина за раздор — той си няма представа за какво става въпрос. — … войните на Земята — казвам най-накрая. — За конфликти. Битки. Разни такива.
— Нещо по-определено?
Орион се забързва към мен видимо развълнуван. Предполагам, че след последното училище преди много време тук едва ли са идвали много хора. Като се замисля сега, никога не съм виждат Орион извън Архивната зала. Сигурно води доста самотен живот.
— Всичко, което е причинило проблеми на Земята.
— О, боже.
— Какво има?
Орион мълчи известно време и само ме наблюдава, като чели съм някакъв пъзел с липсващо парченце.
— Ами малко необичайна тема за изучаване, това е. Доста мрачна.
Аз вдигам рамене.
— Старши иска да проумея нещо.
— Аха, изследване за Старши. Ами най-лесно това може да стане със стенните таблети.
Той кимва към четирите дълги екрана, които са окачени на стените във фоайето като гоблени, по два от всяка страна. Орион отива до онзи, който е най-близко до него, докосва екрана и всичките четири таблета се включват и изпълват фоайето със светлина.
Изображенията следват едно след друго: схеми на бърз реактор с оловна обвивка за охлаждане, карта на напоителната система на Ниво фийдъри, картини на Харли и други художници на кораба, дигитални изображения на вероятни географски характеристики на Земя-Кентавър.
— Ще ни трябва твоят достъп — казва Орион и аз откъсвам поглед от екраните. Гледам го недоумяващо и той добавя: — На фийдърите не им е позволено да гледат изображения от Земята.
О, да. Бях забравил. Тези, които виждаме сега, може да се гледат от всички, но информацията, която Старши иска от мен, е с ограничен достъп. Пристъпвам към биометричния скенер на стената отсреща и плъзгам палец по прозореца на екрана. „Старши/Младши достъп осигурен“ — чурулика женският глас от компютъра.
Картините се сменят. Сега показват изкуството на Земята, а не само това на „Благословеният“. Хората са от различни народности. За разлика от изображенията на Земя-Кентавър, тези от Земя-Слънце не са просто художествена интерпретация на художници. Отстъпвам назад и се взирам в бялото като платно лице на жена, напудрената й коса е кацнала като планина върху главата й, а роклята й е толкова широка, че изпълва целия екран. Чудя се кога и къде е живяла, какъв човек е била. Това е лицето на един друг свят, толкова недостижим за мен, колкото и Земя-Кентавър.
— Може би Старши иска да проучиш похода на Чингис хан? — мърмори Орион. Той плъзва пръст по екрана и бялото лице на жената преминава в мъж с тъмна кожа, с издължени очи и сплъстена, мръсна коса, който крещи нещо. — Или пък арменския геноцид?
На мястото на вдъхващия ужас мъж се появява карта на Земята и на нея очертания на малка страна, която ме подканя да науча повече за нея.
Понечвам да докосна екрана, но Орион ме изпреварва. Картата избледнява и се заменя от чертеж. Хвърлям бърз поглед към ситните думи и разбърканите линии. Генеалогична диаграма, която проследява произхода на децата. Очите ми шарят по нея, скачат от име на име и тогава Орион измърморва: „Опа“, и на екрана се появява друга карта, и аз разбирам, че името, което търсех, е моето собствено, макар да знам, че това е глупаво тази диаграма е много по-стара.
Дишам дълбоко, изобщо не поглеждам какво ми показва Орион на екрана, сега точно не ме интересуват никакви воини и геноциди.
Като младши на мен не ми е позволено да знам кои са родителите ми. Това ще ме направи пристрастен и предубеден, ще предизвика сантиментални чувства, които ще влияят на решенията ми и на управлението ми като старши. Знам го. Даже съм съгласен.
И въпреки всичко.
Искам да знам кои са те.
— Младши? — пита Орион притеснено. — Нещо не е наред ли? Клатя глава.
— Не, всичко е наред.
Орион ме гледа втренчено, не знам какво точно иска да разбере. И тогава се усещам, че аз също се взирам в лицето му, и знам какво търся. Това моят нос ли е на неговото лице? Моите очи? Моите устни? Всъщност никога досега не съм забелязвал Орион. Той винаги е бил в сянка, изгубен в архивите, които съхранява. Но сега, когато наистина го виждам…