Показва се същата схема, но сега всичко е обозначено по друг начин. Ниво кийпъри сега е обозначено като „Навигация“, точно както беше на табелата на екрана, скрит зад тавана. Ниво шипъри е разделено на три сектора: Технологично проучване (където сега са лабораториите), Машинно отделение и нещо, наречено „Мост“. Няма голяма разлика от това, което имаме сега, само различни думи за едни и същи неща. Но на Ниво фийдъри нещата започват да се променят. Лявата част, където е Градът, е означена като „Жилищни помещения (включително)“, а останалата част от Ниво фийдъри е обозначена като „Биологично проучване“. Биологично проучване? Така ли са наричали отглеждането на кози и стригането на овце?
Но това, което наистина ме омайва, се намира под Ниво фийдъри. Онова, което беше просто празно пространство на другата схема, сега е запълнено. Изглежда така, сякаш наистина има друго ниво под краката ни, ниво, за което никога не съм знаел, на което очевидно има лаборатория за генетично проучване, втора водна помпа, голям сектор, обозначен като „Хранилище — важно“, и една много малка част, наречена просто „Извънредно положение“.
— Какво е това? — питам и се взирам в диаграмата.
Знам, че са променили наименованията на нивата и са разместили някои неща след Епидемията, но това? Това е нещо повече от пренареждане. Има цяло друго ниво.
Онова, което премълчавам, е: Защо нищо не знам за него? Защо Старши не ми го е казал? Вече знам какъв е отговорът — защото смята, че не съм готов, или по-лошо — мисли, че не заслужавам да знам тайните на кораба.
— Променили са много неща след Епидемията — отбелязва Орион. Тогава не е съществувала системата на Старши.
Знам поне това. Всеки го знае. След като Епидемията унищожила почти три четвърти от кораба и от над три хиляди души останали по-малко от седемстотин, тогавашния Старши поел управлението и превърнал губернията в мирното работно общество, каквото имаме сега. Със следващите поколения сме възстановили броя на населението до над две хиляди, създали сме нови технологии като гравитационните тръби и сме поддържали една мирна общност, каквато си е представял някога Старши от времето на Епидемията.
Но никога не съм подозирал, че той е променил толкова много кораба, нито пък имам представа какао означават всички тези промени.
— Не искаш ли да знаеш какао има там долу? — пита Орион, загледан в четвъртото ниво.
Сега, след като го е изрекъл, вече знам — да, наистина искам.
— Чакай, нека погледна. — Бутам го настрана и потупвам по екрана на стената, търся трескаво. Трябват ми няколко минути, за да го намеря. — Нека видим какво са сложили тук проектантите — хиля се победоносно.
На екрана се появява чертеж на кораба, но това е много по-сложно от схемите на корабните нива. Присвивам очи към линиите, опитвам се да проследя тръбите и кабелите и да ги отделя от стените и вратите. Изображението е толкова голямо, че трябва или да намаля мащаба и да го превъртя, или да го увелича и да го разгледам.
— Нищо не разбирам от това — казвам най-после и вдигам ръце.
— Аз започнах от асансьора. — Орион превърта чертежа нагоре и изведнъж разпознавам сградата. Болницата. Той посочва четвъртия етаж: — Има втори асансьор.
— Няма втори асансьор! — смея се аз.
Прекарал съм доста време в Болницата, там има само един асансьор.
— В края на коридора има втори асансьор. Чертежите не лъжат.
— Всички врати на този етаж са заключени — обяснявам аз.
Знам го. Пробвал съм всичките. И не са заключени с биометрични скенери — не можах да ги отворя със сканиране на палеца си. Не, тези врати са със старомодни заключалки от Земята, направени от метал. Аз и Харли веднъж се опитвахме цяла седмица да ги отворим, докато Док не ни хвана.
Орион клати глава.
— Не и последната. Тази е отключена. И там има втори асансьор.
Аз се смея отново.
— Няма начин. Ако имаше някакъв скрит асансьор, към тайно ниво на кораба, щях да знам.
Орион само ме поглежда. Мълчанието му е красноречиво. Наистина ли щях да знам?
Оказа се, че Старши е крил разни неща от мен. Може би наистина има друго ниво.
7
Ейми
Скърцане. Вратичката се отваря, вратичката на моргата ми е отворена и сега е по-светло, през залепените ми клепачи прониква сноп и сега някой или нещо издърпва навън стъкления ми ковчег.