— Харесва ми — казвам на Харли след дълго мълчание. — Наистина ми харесва, направо е страхотна.
Харли само изсумтява. Сега е в настроението си за рисуване и всъщност няма никакъв смисъл да му се говори. Док бая ще се озори, докато му даде лекарствата, когато все пак го намери.
Оглеждам се — навсякъде около мен виждам едва доловим форми от хаотично разпръснати цветя. Цялата тази стая е изпълнена с дух на креативност и изкуство. Това си е всъщност едно страхотно място. Освен сега, когато всички са заети със своите неща. Започвам да се чувствам като пълен тъпак заради това, че се мотая, докато всички други са така погълнати от работата си.
— Тръгвам си — казвам, но Харли е забравил за мен.
Обзема ме чувство за вина, когато влизам отново в асансьора и се понасям към четвъртия етаж. Старши ми възложи да проуча третата причина за раздор, а аз се размотавам.
Но лъжите са също причина за раздор, мисля си мрачно докато асансьорът се отваря.
На четвъртия етаж е тихо. Подминавам вратите от страни и стигам до края на коридора. Слагам ръка на топката на вратата. Сигурен съм, че е заключена. Всички врати на четвъртия етаж са заключени. Бил съм тук и съм ги пробвал.
Топката обаче се завърта под пръстите ми, точно както каза Орион, и зад вратата се показва малка стая, в която има бюро, метална кутия, а на отсрещната стена и…
Друг асансьор.
Над бутона за повикване има биометричен скенер. Почти съм сигурен, че е блокиран. От цялото Ниво шипъри Старши ми е забранил да влизам в неговите стаи и в машинното отделение. Макар че имам пълен достъп до останалата част от кораба, няма как да не си помисля, че ако знаеше, щеше да ми забрани да влизам и тук. Когато прокарвам палец по скенера обаче, вратата веднага се плъзва встрани.
Вътре има пет бутона — по един за всеки етаж и още един, на който има надпис „НО“. НО? Какво означава това? Спомням си схемата, която ми показа Орион. Имаше един сектор, обозначен като „Непредвидени обстоятелства“, но този асансьор не слиза до там, той отива до място, обозначено като „Хранилище — важно“. Поставям пръста си на бутон НО, но не го натискам, само усещам релефа на буквите. Как е възможно да има един цял друг асансьор, още едно цяло ниво на кораба?
Отпускам се напред и натискам бутона с тежестта на тялото си. Вратата се затваря.
Лампичката над вратата премигва на всеки етаж. Три. Две. Едно.
Светлинката изгасва. Спускам се през първия етаж. Започвам да броя секундите. Взирам се в бутоните до вратата, но този с буквите НО все още не е светнал. Асансьорът продължава да потъва надолу. В Болницата асансьорът преминава от един етаж до друг два пъти по-бързо… три пъти по-бързо. Минава цяла минута. Колко голям е „Благословеният“ всъщност?
Асансьорът подскача леко и спира.
Вратата се отваря.
Поемам дълбоко въздух, пристъпвам напред и се озовавам на ниво от кораба, което не би трябвало да е там.
Тъмно е. „Осветление“, нареждам в предавателя си, но нищо не се случва.
Вратата на асансьора се затваря и той отнася слабата светлина отвътре заедно със себе си. Слагам ръка на най-близката до мен стена, за да не се загубя съвсем, и усещам под пръстите си някаква издатина — нещо като дебела пластмасова плочка.
Над мен се включва флуоресцентна лампа, после друга, и още една, като плочки на домино, които трептят на тавана. Ясно. Ключ за осветление. Бях ги виждал само на изображенията на таблетите и видеозаписите от Земя-Слънце. Електрическата инсталация на кораба е била монтирана наново заради системата за безжичен контрол много преди Епидемията.
Доста е голямо това място. Необичайно голямо. Напомня ми за Ниво кийпъри, всъщност много място, което не се ползва от никого. Тук могат да се поберат всички от кораба, ако застанат прави един до друг, точно както в Голямата зала. Вляво има врата, която е затворена, и коридор, който се разклонява надясно. Навсякъде само метал и остри ръбове. Освен че е много просторно, мястото е малко странно като форма — горната част му е заоблена, почти като яйце, което се изостря нагоре към покрив и образува свод. Не ми е ясно защо покривът е заоблен, подът на Ниво фийдъри отгоре е равен, но виждам масивни железни тръби, които излизат от дъгите.