Това голямо помещение е изпълнено с метални вратички, подредени в стройни редици. Като старите рафтове за книги от Земя-Слънце в задната част на Архивната зала (естествено, недостъпна за фийдърите). Редиците са издадени навън, за да могат да се обхождат, но не е ясно какво се крие зад квадратните вратички с тежки, захванати с болтове панти. Тук въздухът е по-хладен и стените някак са по-тихи. Сякаш това е място, достъпно за много малко хора, и тук може само да се шепне.
Започвам от най-близката пътека. От двете ми страни са редиците от вратички, номерирани небрежно с бяла боя. В долната част на всяка метална врата са гравирани някакви малки правоъгълници. Присвивам очи — това са флагчета, половин дузина знамена на страни от Земя-Слънце. До тях са гравирани три букви: ОФР. Същите като на екрана със звездите. Това тук е нещо старо. Част от оригиналния проект на кораба. Слагам ръка на една от вратичките — номер трийсет и четири, и започвам да въртя тежкия лост, когато забелязвам някаква червена светлина да премигва встрани от мен.
Една от вратичките вече е отворена. От отвора стърчи дълга метална поставка като изплезен език и върху тази поставка виждам тясна прозрачна кутия, пълна със замръзнала вода, в която проблясват сини искри. В леда лежи момиче, тихо и неподвижно като тази празна стая.
Това, което ме поразява в нея, е косата й. Тя е толкова червена. Виждал съм червена коса само на снимки, но никога на живо, а снимките никога не биха могли да предадат жизнеността на тези лъскави кичури, оплетени в леда. Харли има една книга с картини, която открадна от Архивната зала, и на една от картините са нарисувани купи сено по различно време на деня. Той ми последната нарисувана купа, която е покрита със сняг при залез-слънце. Харли направо се побърка по нея, говореше колко е велик този художник5, за да нарисува купите при различна светлина, а аз му казах, че това е тъпо — или има светлина, или няма, а той ми отвърна, че аз съм тъп. На Земя-Слънце има такива неща като изгрев и залез-слънце, защото слънцето се движи като живо същество и не е просто прехвалена лампа на небето, която излъчва топлина.
Косата на това момиче е по-блестяща от слънчевите лъчи на Земя-Слънце в картината на художника, за когото Харли казва, че е най-гениалният човек, живял някога.
Пресягам се да докосна кутията, която я държи в плен, и едва тогава разбирам колко студена е тя. Дъхът ми се издига на малки бели облачета. Връхчетата на пръстите ми залепват за стъклото.
Взирам се в нея. Тя е най-красивото нещо, което някога съм виждал, но и най-странното. Кожата й е бледа почти прозрачна и мисля, че това не е само от леда. Слагам ръка отгоре на стъклената й кутия, точно над сърцето. Моята кожа е като тъмна сянка над нейната млечнобяла прозрачна кожа.
Това момиче определено не е моноетническо. Тя не прилича на никого от „Благословеният“.
Кожата й, косата, възрастта — тя е на моята възраст — самата й фигура… ниска, но стройна, със съблазнителните извивки на гърдите и бедрата й.
Как може това момиче да се впише в нашия моноетнически свят, в който няма никакви различия и за който Старши твърди, че ни гарантира перфектния мир?
Поглъщам жадно с поглед тялото й, после се връщам на гърдите. Там ледът е малко замъглен и това ме дразни, но се вижда достатъчно, за да знам, че те са силни и жизнени, макар и замръзнали. Представям си, че ако се стоплят…
— Младши!
Отскачам от светлата кутия, сигурно така щях да се стресна и ако красавицата вътре се бе събудила изведнъж.
Но това е само Док.
— Какво правиш тук долу? И как изобщо си слязъл там долу? — Пауза. — Как изобщо си разбрал за това място?
— Взех асансьора.
Опитвам се да звуча естествено, но сърцето ми се блъска в гърдите.
— Нямаш работа там долу. — Той се мръщи. Докосва бутона на предавателя си зад ухото и казва: — Връзка: Старши.
— Не, не се обаждай на Старши! Ще се махна! — казвам аз, но не тръгвам, искам да погледам още малко момичето с коса като залязващо слънце.
Док клати глава към мен.
— Тук е опасно. Натиснеш ли тези бутони — той кимва към малкото електрическо табло до главата на замразеното момиче, — и можеш да я събудиш.