— О, значи, имаше достатъчно време, за да си пъхаш носа, където нямаш работа, но не свърши единственото нещо, за което те помолих?
Сарказмът на Старши е жесток, направо изплюва думите.
— Защо не си ми казал за това тайно ниво, пълно със замразени хора? — изкрещявам в отговор. — Аз съм следващият шибан водач на този кораб! Би трябвало да знам всичко за него!
— Би трябвало да знаеш всичко за него? Ами тогава защо не ми кажеш третата причина за раздор?
— Не я знам! — крещя аз.
— Тогава ще стоиш тук и ще учиш! — изревава Старши и хвърля към мен един таблет, върху чийто екран вече просветват картини от историята на Земя-Слънце.
Преди да успея да го запратя обратно към него, той изхвърча от стаята, като по пътя си събаря глобуса. Земя-Слънце се търкулва след него, едно синьо-зелено нищо, което се блъска в краката на масата.
Гневният изблик на Старши е неприятен, защото го беше сдържал, докато не останахме насаме. Знам, че ако не бяхме сами тук на Ниво кийпъри, той не би ми говорил така.
Старши оставя вратата на Учебния център отворена и погледът ми се плъзга по металния екран, зад който са мигащите светещи крушки, които бях смятал за звезди.
Защо са тези лъжи — за екрана, за тайното ниво на кораба?
А още колко ли лъжи изговаряше?
Потропвам с пръсти по масата пред мен, изработена от истинско дърво от Земя-Слънце, като се опитвам да съставя нови планове. Щом Старши няма намерение да ми каже какво става, ще трябва да разбера сам. Очите ми се преместват към металния кръг, който покрива гравитационната тръба в ъгъла. Бих мога да се измъкна, като използвам тръбата до Ниво фийдъри, и да видя какво още мога да открия. Не мога да мисля в тази малка стая. Иска ми се да се разходя из полята, да посетя пасищата за овце, да се помотая безцелно из кораба, който следва своя път, предопределен преди векове. Да събера мислите си и да ги подредя в стройна редица.
Но да се противопоставя на директна заповед от Старши?
Дори и аз не съм чак такъв непукист.
11
Ейми
Звукът на тиктакащ часовник ми липсва повече отколкото звукът от биенето на собственото ми сърце.
Времето тече, трябва да е така, но вече не съм толкова сигурна, както не съм сигурна, че се движа и през пространството. Всъщност съм доволна: това означава, че са минали вероятно триста години и триста шейсет и четири дни и утре ще се събудя. Понякога след надбягване през пресечена местност или дълъг ден в училище се случваше да се отпусна напълно облечена върху леглото и преди да се усетя, да заспя. Когато накрая отварях очи, усещането бе, сякаш ги бях затворила току-що, а се оказваше, че остатъкът от деня, както и половината от нощта бяха минали.
Но…
Имаше случаи, когато се строполявах върху леглото, затварях очи и сънувах, а усещането бе, като че в този сън е минал цял един живот, но като се събудех, установявах, че бяха минали само няколко минути.
Ами, ако е минала само една година? Ами, ако дори не сме излетели още?
От това най-много ме е страх.
— Когато стигнеш там, мисли за мен, докато гледаш към звездите — ми каза Джейсън.
— И не само когато гледам към звездите — отвърнах аз.
Студен полъх както в деня, когато ние…
Какво беше това?
… се срещнахме, а музиката от забавата думкаше толкова силно, че земята под краката ни вибрираше. На токове бях по-висока от Джейсън, но тогава бях боса и хладната трева галеше уморените ми нозе, когато го погледнах в очите…
Помръднах ли?
Споменът избледнява, усещането трева-полъх-Джейсън изчезва. Тъмнина. Кошмари щъкат из съзнанието ми.
Нещо става.
Не, не, не. Нищо не става. Никога нищо не се случва. Това е отново онзи кошмар, същият кошмар. Ед/Хасан ще ме размрази и ще съм такава, каквато съм сега, а те ще ме бутнат обратно вътре. Или пък корабът ще се разбие и аз ще си остана заклещена тук, замразена завинаги. А може би това е кошмарът, в който…
Дум.
… те забравят да ме размразят, корабът се приземява, всички са така развълнувани, че просто ме оставят тук и…
Нещо става.
Не. Кошмарите са все по-истински, което ги прави още по-гадни. Мисля, че чувам нещо. Не мога да чувам каквото и да е. Всичко е в съзнанието ми. Не се случва наистина. Мисли за нещо по-хубаво. Мисли за Джейсън. Мисли за мама и татко, мисли за…