След което грубите ръце се преместват върху устата ми. В началото не схващам какво става и устните ми се разтварят с лекота. После разбирам, че човекът прави нещо, студена течност се стича надолу по гърлото ми, но аз не знам какво е това, така че стисвам зъби и разклащам глава, но вратът ми е отвикнал да се движи, затова главата ми едва-едва се люшва.
Нежните ръце задържат отново главата ми неподвижна. Едно лице надзърва в моето. Момче, на годините на Джейсън, но по-високо, по-широко в раменете и по-мускулесто от него. Тъмна, мургава кожа, очи с цвят на мляко с какао с петънца от канела, които се издължават в края, с форма на бадем. Красиво лице, лице, на което можеш да се довериш. Остра болка пронизва главата ми, докато се взирам в него. Отвикнала съм да фокусирам очите си.
Момчето говори, но ушите ми са все още блокирани, за да го чуя ясно, но успявам да доловя тона, който е мил и успокояващ, когато потупва по челюстта ми. Отпускам брадичка, възнаградена съм с кимване и разтварям устните си заради него. По езика ми капе топъл гъст сироп с вкус на праскови и парлив алкохол, който покрива гърлото ми. Част от болезненото усещане изчезва.
Момчето отново надзърта в лицето ми.
— Щеопм датевдм — казва то.
Установявам, че нищо не му разбирам. То кимва към мен, сякаш се опитва да ми каже, че всичко ще бъде наред, но това изобщо не е вярно — нищо няма да бъде добре и никога не би могло да бъде.
Момчето хваща дясната ми ръка, грубите ръце хващат лявата. И преди да успея да мръдна врата си, те ме вдигат рязко до седнало положение.
Чувствам се, сякаш ще се счупя на две.
Някога бях лед.
Сега съм болка.
14
Младши
— Мамо? — Момичето хленчи с дрезгав, отвикнал да говори глас. — Тате?
Яркозелените му очи са отново затворени, косата му с цвят на залез, сплъстена и мокра, е разстлана по металната маса за прегледи.
— Колко време ще бъде в това състояние? — питам Док.
— Ден. Може и повече. Не беше правилно реанимирано. Преди да започне този процес, трябва първо да бъдат извадени от криогенните контейнери, след което се предвижда да бъдат затоплени в реанимационни вани, а не да бъдат оставени да се разтопят върху някоя маса. Цяло чудо е, че е още живо.
Преглъщам с усилие. Чувствам се, сякаш буца е заседнала на гърлото ми.
Док повдига края на кутията, свързана към тръбите, които бяха в гърлото на момичето.
— Някой е натиснал бутона — казва той. — Не е предвидено да се натиска, преди тялото да е подготвено за реанимация. Той прекъсва захранването. — Вдига поглед към мен. — Просто са изключили от щепсела. Ако не бяхме стигнали навреме… — Сега погледът му се насочва към момичето. — Щеше да умре.
Мамка му. Стомахът ми стига до обувките и остава там.
— Просто така? Мъртво?
Док кимва.
— Трябва да се свържа със Старши.
— Да, но…
— Няма да загазиш. Не си го направил ти. Всъщност доволен съм, че беше тук. Старши ми каза, че си започнал да изучаваш какво означава силно, централизирано управление. Това, което се случи, ще е едно допълнение към обучението ти.
Гърдите на момичето се надигат и снишават, но това е единственият признак, че е живо. Странно е колко по-различно изглежда тялото му извън леда. Вижда ми се по-слабо, по-малко, по-уязвимо. Ледът беше неговата броня. Иска ми се да го защитя, да покрия формите му, вместо да прокарам пръсти по тях.
Слагам дланта си върху рамото му и се дивя на разликата в цвета на кожите ни. То отваря очи.
— Студено — прошепва.
Док втренчено го гледа.
— Това е шибан кошмар.
Иска ми се кажа: какъв ти кошмар, та то е тук. Но тогава то изскимтява с тих, покъртителен гласец, също като агънцето, което имах някога, и буцата се връща отново в гърлото ми.
Док донася една болнична роба от онези, които нямат гръб, но момичето изкрещява от болка, когато повдигаме ръцете му, за да ги пъхнем в отворите. После го завива с едно одеяло. То държи очите си затворени и си помислям, че спи, но дишането му е неравномерно, което ми подсказва, че се опитва да остане будно, за да ни чува.
Ние не казваме много.
Страхът се връща отново заедно със Старши, който нахлува като буря на криогенното ниво. Той поглежда към момичето, после към мен и накрая към Док.