— А контролът се поддържа много по-лесно с предварително зададени поколения. По-младото поколение, което се отнася за повечето хора в това Отделение, са двайсетгодишни и са на прага на техния брачен сезон. Поколението на Док, по-възрастното поколение, те са в началото на четирийсетте.
Мозъкът ми зацикли.
— Казвате ми, че на кораба има само две поколения, които са или на двайсет, или на четирийсет години, така ли?
Възрастният мъж кимва.
— Има известни отклонения — някои деца се раждат малко по-късно или пък по-рано. Някои родители имат повече от едно дете. Все още възстановяваме загубите на населението след голямата епидемия, която ни сполетя преди няколко поколения.
— Епидемия ли?
— Опустошителна — вметва докторът. — Уби над три четвърти от населението на кораба и все още не сме възстановили загубите си.
Сещам се за последната ми година на Земята. Татко ме заведе в обсерваторията в Юта, за да отпразнуваме завършването на „Проект Ноев ковчег“. Бяха построили кораба почти изцяло на орбита около Земята. Използвани бяха няколкостотин полета на совалки, за да се пренесат хора и материали до мястото на изграждането. Това беше най-големият космически проект, с който някога някоя нация се беше заемала.
А на мен през телескопа ми изглеждаше само като едно ярко светещо кръгло топче.
„Само преди двайсет и пет години изграждането на международната космическа станция отне повече от десетилетие, а беше дълга около деветдесет метра. А сега имаме кораб, който завършихме за по-малко от четири години и който е по-голям от целия остров Иво Джима6“ — беше казал баща ми, а гласът му бе изпълнен с гордост.
Не ми допадна асоциацията на кораба, на които щях да прекарам три века, с остров, станал известен с кървава битка през едва кървава война.
Сега, загледана в двамата мъже, прекарали целия си живо: на този кораб, в чиято история имаше епидемия, която почти го беше унищожила, сравнението ми се стори подходящо.
— Както вече казахме — продължава лекарят, — повечето хора на борда са на възраст малко над двайсет или малко над четирийсет години.
Поглеждам към възрастния мъж.
— Ти не си в началото на четирийсетте — казвам аз.
Влагам в изявлението си повече неприязън, отколкото смятах. Очите на стареца ме гледат с изражение, което не мога точно да определя дали е отвращение, или размисъл.
— Аз съм на петдесет и шест.
Успявам да сдържа изсумтяването си — изглежда ми много по-стар от петдесет и шест.
— Аз съм Старши на този кораб, най-възрастният и онзи, който има право да управлява. Преди всяко поколение се ражда един Старши, който е определен да бъде водач на това поколение.
— Значи, на кораба няма някой човек по-възрастен от петдесет и шест? — питам аз.
— Има още няколко старци, всички са на шейсет или там някъде, но те няма да просъществуват още дълго.
— А защо не?
— Старите хора умират. Това правят.
Това не ми се вижда редно. Искам да кажа, шейсет си е възраст, да… но как така човек достига определена възраст и просто умира. Много хора са по-възрастни от шейсет. Моята прабаба умря на деветдесет и четири.
— А онова момче?
— Кое момче?
— Има предвид Младши.
Старши изгрухтява.
— Ейми — започва докторът, — Младши е роден между поколенията. Той е на шестнайсет години. Когато започне Сезонът и младото поколение започне да се чифтосва, децата, родени в резултат на това, ще бъдат поколението, което ще ръководи Младши, когато Старши ни напусне. Момчето, което срещна, е следващият старши.
— А къде е другият?
— Кой друг?
Лекарят е хванал в ръка преспапието, сякаш проверява колко тежи, после внимателно го връща на мястото, от което го взе Старши.
— Ами другият Старши, Младши или каквито ги наричате. Ето те теб — обръщам се аз към Старши. — Ти отговаряш за поколението на доктора. А момчето, което срещнах, ще отговаря за новото поколение. Но какво се случва с онези, дето са на двайсет? Кой отговаря за тях?
Лекарят и Старши си разменят погледи.
— Този Младши умря — отвръща Старши.
Лицето му е мрачно и равнодушно. Хвърлям поглед към лекаря. Той е свел унило глава.
Чудя се точно как ли е умрял онзи Младши.
— Очевидно — продължава решително старият мъж, — ти си различна. Странен външен вид, ненормално млада.
6
Иво Джима — малък остров, част от японската вулканична верига острови, придобил славата си като мястото, за което през февруари-март 1945 г. се води битка между САЩ и Япония. Територията му е приблизително двайсет и един квадрати километра. — Б.пр.