Аз бях единствената, от която нямаха нужда.
Татко отиде да се съблече зад завесата и когато излезе, Еди Хасан му подадоха една кърпа за ръце, за да се покрие, докато върви към криогенната камера. Когато легна, те я дръпнаха и аз си наложих да го гледам в лицето — и без това и двамата се чувствахме достатъчно зле. То излъчваше болка, за пръв път виждах подобно изражение на лицето на тате. Стомахът ми се сви от нарастващите страхове и съмнения. Гледах как му поставят системите. После как запечатват очите му. Опитах се да се изключа от това, което ставаше около мен, да сподавя вика от ужас, който кънтеше в съзнанието ми, и да запазя хладнокръвие. Тогава тате стисна ръката ми, веднъж, силно, докато набутваха тръбите надолу в гърлото му, и аз се сринах, отвътре и отвън.
Преди да напълнят кутията с искрящата синя течност, татко вдигна ръка и ми подаде кутрето си. Аз го обгърнах с моето. Знаех, че така той ми обещаваше, че всичко ще бъде наред. И аз почти му повярвах…
Плачех толкова силно, когато пълнеха криогенната камера, че не можах да видя лицето му, докато течността го покриваше. После свалиха капака, тръшнаха вратата на моргата зад него и облаче от бяла пара се промъкна през цепнатините.
— Мога ли да го видя? — попитах.
Ед и Хасан се спогледаха. Хасан вдигна рамене. Ед дръпна отново ръчката на вратата и издърпа обратно прозрачната кутия за обувки.
А там беше тате. Полупрозрачната течност беше замръзнала и аз знаех, че така беше и с татко. Сложих ръка върху стъклото — така ми се искаше да мога да почувствам топлината му през леда, но бързо я дръпнах. Стъклото беше толкова студено, че направо ме опари. Зелени светлинки премигваха по малката електрическа кутийка, която Хасан бе поставил в горния кран на татковата криогенна тръба.
Онзи мъж под леда нямаше нищо общо с тате.
— Е — обърна се към мен Хасан, — ще се гмурнеш ли и ти, или ще зарежеш рано купона?
Той пъхна обратно ковчега на татко в малкия отвор на стената.
Когато вдигнах поглед към Ед, очите ми бяха пълни със сълзи, лицето му сякаш се размаза и той заприлича на циклоп.
— Аз…
Плъзнах поглед покрай цялото криогенно оборудване до изхода в другия край на помещението. Зад онази врата бяха леля и чичо, които обичах и щях да съм щастлива да живея с тях. А по-нататък зад тях беше Джейсън. Там бяха и Ребека, и Хедър, Робин и всичките ми приятели. И планините, цветята, небето. Земята. Зад онази врата беше Земята. И животът.
Очите ми се спряха отново на малките вратички в стената. Зад тях бяха мама и татко.
Плачех, докато се събличах. Първото момче, което ме бе видяло гола, беше Джейсън, и то само веднъж, в нощта, когато разбрах, че трябва да зарежа всичко на Земята, а всичко означаваше и Джейсън. Не ми харесваше мисълта, че последните, които щяха да ме видят гола на тази планета, бяха Ед и Хасан. Опитах се да се покрия с ръце, но Ед и Хасан ме накараха да ги сваля от себе си, за да ми сложат системите.
И, о, боже, беше по-лошо, отколкото изглеждаше при мама. О, боже, мили боже. Беше студено и в същото време изгарях отвътре. Чувствах как мускулите ми се напрягат, докато синята слуз влизаше в мен. Сърцето ми искаше да бие силно, да блъска в ребрата ми като любовник, който удря по вратата на любимата си, но синята гадост го караше да прави точно обратното и вместо да бие бързо туптуптуп, то правеше туп… туп… туп.
… туп…
… туп…
Ед дръпна широко клепачите ми. Кап! Студена жълта течност изпълни очите ми и ги запечата като с дъвка. Кап!
Сега бях сляпа.
Един от двамата, може би Хасан, ме потупа по брадичката и аз послушно отворих уста. Явно не беше достатъчно широко — тръбите се удариха в зъбите ми. Зинах още по-широко.
Тогава те започнаха да тъпчат силно тръбите надолу в гърлото ми. Сега не ми се сториха толкова еластични, колкото изглеждаха, усещах ги като мазна дръжка на метла, натикана дълбок в устата ми. Започнах да се давя, отново и отново. Усещах вкус на жлъчка и метал около пластмасата на тръбите.
— Преглътни ги! — извика Ед в ухото ми. — Просто се отпусни!
Лесно му беше на него.
Малко след като приключи всичко, стомахът ми сякаш пламна. Усещах как дърпат и изтеглят жиците вътре в мен и Хасан включи малката черна кутийка, този път на моята кутия за обувки.