18
Младши
— О, ти си тук — подхвърля Старши небрежно, докато се изкачва през люка, който свързва Ниво кийпъри с Ниво шипъри.
Лежа на хладния метален под, под металния екран, зад който са фалшивите звезди. Главата ми пулсира от онзи номер на Старши със звуците. Никога през живота си не съм имал толкова силно главоболие. Всеки път, когато завъртя глава по пода, имам чувството, че върху мен се стоварва огромна тежест, тонове от нещо, което размазва черепа и превръща мозъка ми в безполезна каша. Опитвам се да лежа неподвижно.
— Това, което направи, беше мръсен номер — измърморим и притискам длани към челото си.
— Какво? А, онова със звуците. Ами следващия път не пренебрегвай заповедите ми.
— Мога, само да поискам!
Знам, че звучи детински, но едва гледам с тази шибана болка в главата. Взирам се в тъмния метален таван и се радвам, че екранът със звездите не се вижда. Само при мисълта за миниатюрните, големи колкото глава на топлийка крушки звезди главата започва да ме боли още по-силно.
Старши прекосява Голямата зала, влиза в стаята си и след малко се връща с нещо в ръка. Подхвърля ми го. Пластир с на лавандула. Разкъсвам опаковката и го лепвам бързо върху челото си, малките иглички се захващат за кожата ми като онези ленти от две части, които се захващат една за друга. Дишам дълбоко, искам лепенката да подейства бързо и да облекчи пулсиращата болка в главата ми.
— Това да ти е за урок — казва Старши. Гласът му оглася голямата зала. Няма нужда да крещи — тук сме само двамата. Мисля си дали не говори толкова високо само за да засили още повече главоболието ми. — Работата на старши е да предотвратява раздорите. През вековете ние сме елиминирали напълно първата причина за раздор, като сме премахнали различията.
— Знам — пъшкам аз и натискам пластира на челото си.
Сега ли точно реши да ми дава урок?
Старши понечва да клекне до мен, но коляното му изскърцва, затова се изправя и започва да куцука наоколо.
— Не разбираш ли? — казва накрая раздразнено. — Онова момиче не би могло да бъде по-различно!
— Какво от това?
Старши разперва ръце.
— Хаос! Раздор! Безредици! Ще ни докара само неприятности!
Повдигам вежди, благодарен съм, че пластирът ме прави да се чувствам отново нормален.
— Май малко драматизираш, а?
Старши отпуска ръцете си и ме гледа втренчено.
— Тя може да унищожи този кораб.
— Та тя е просто едно момиче.
Той ръмжи срещу мен.
— Чакай малко. — Навеждам се напред и го гледам в упор. — Всъщност причината е друга, нали? Тя е момиче и е на моята възраст. Страх те е, че ние…
Лицето ми пламва. Ако Старши се опасява от онова, което ние двамата с Ейми можем да направим, е, трябва да призная, че точно за него си мечтая.
— Не ставай глупак — смее се Старши и лицето ми пламва още повече. — Това изобщо не ме притеснява.
Измърморвам нещо в отговор, докато се изправям. Мисли си, че не бих могъл? Знам, че все още не съм достатъчно голям за моя Сезон, но също така знам, че съм повече от способен.
Когато погледна към Ейми… Знам какво искам да направя с нея и знам как да го направя. Как се осмелява да си мисли, че не бих могъл! Не съм малкото момче, за което ме смята!
— Не схващаш същността на проблема — казва Старши и щраква с пръсти под носа ми. — Това са глупости. Работата е там, че момичето ще ни създаде неприятности.
— Е, и какво ще направиш по този въпрос? — питам аз и се отпускам отново на пода.
Старши ме изпитва.
— Ти ще си следващият старши, ти какво би направил?
— Нищо. — Вирвам гордо глава. — Тя не прави нищо лошо. Всичко ще е наред.
— Един старши не може да не прави нищо.
Старши си е лепнал на лицето онази самодоволна подигравателна усмивка, а на мен ми се иска да го цапардосам.
Преди да съм измислил нещо хапливо, което да му отвърна, той размахва пръст към мен, обръща се и натиска бутона за връзка.
— Ясно — казва на отсрещния, който и да е той. — Разбирам. Да, разбира се. — Обръща се отново към мен. — Ще отида на Ниво шипъри. Остани тук и прочети повече за водачите на Земята. Оставил съм ти един таблет в учебния център.
— Чакай — викам след него. Напоследък Старши прекарва повече време на Ниво шипъри, отколкото преди. — Всичко наред ли е?