Като мен.
Никога не бях се замисляла колко важно е небето, не и преди да го загубя.
Заобиколена съм от стени.
Просто смених една кутия с друга.
20
Младши
Двамата със Старши мълчим, докато слизаме с асансьора към криогенното ниво. По-специално не говорим за това, как алармата на четвъртия етаж е отворена и разбита, всичко отвътре е извадено и разпиляно по пода. Счупена е. Безполезна.
Когато вратата се плъзва встрани, осветлението вече се е включило.
— Тук долу! — вика Док.
Старши върви с големи, макар и неравномерни от накуцването крачки, и аз трябва да подтичвам до него, докато минаваме по пътеката с номерирани врати. Аз търся номер четирийсет и две, но вървим твърде бързо и не мога да следя номерата, без да спирам.
Завиваме зад ъгъла и започваме от пътеката с номера от седемдесет и пет до сто.
Една от вратичките е отворена. Сгъваемата поставка вече е разпъната и върху нея лежи криогенна кутия. Док стои наведен пред нея с гръб към нас и макар че закрива гледката, разбирам, че нещо не е наред.
Старши тръгва решително нататък.
Аз се тътря след него.
Мъжът в кутията е мъртъв и плува в искряща синя вода. Лежи с ръце, сгънати в лактите, пръстите му са сгърчени и аз знам, е умрял, опитвайки се излезе от кутията, когато ледът е започни да се топи.
Знам го, защото очите му са отворени, устата му зее, а лицето му е изкривено от гняв и безсилие.
На пода под него има локва от искряща синя криогенна течност, а по белезникавата кожа на врата му се виждат червени следи.
Старши и Док вдигат с общи усилия капака. Мъртвият изплува нагоре и пръстите, носът и коленете му се подават над полутечния слой течност.
— Кой е този? — питам.
— Номер сто — последната кутия в редицата, последният криогенно замразен човек.
На мен нищо не ми говори, но Старши поема шумно въздух. Док му кимва многозначително.
Главата на мъртвия помръдва и аз отскачам уплашено назад, но това е, защото Док започва да издърпва тръбичките от устата му. Тялото на мъжа потръпва силно при всяко дърпане. От кутията се плиска вода. Отстъпвам назад, но въпреки това тя изпръсква ботушите ми. Отивам до масата в края на пътеката, вземам таблета на Док и го включвам. Екранът светва. Слагам палец върху прозореца на скенера и се появява съобщение: Младши/Старши: осигурен пълен достъп. Екранът се изпълва с изображения — иконки, папки, бележки. Търся номер сто и след малко го намирам: папката на мъртвия мъж.
„Име: Уилям Робертсън
Номер: 100
Професия: специалист по командване
Статус: Важен за организация на офанзивата
Предишен опит: Морска пехота на Съединените щати, активна служба във войната през…“
Старши изтръгва таблета от ръцете ми. Плъзга пръста си и екранът изгасва.
— Внимавай — изръмжава той.
Обръща глава към Док, който най-после е стигнал до края на тръбичките. От устата на мъртвеца изскача нещо като малко електрическо табло и мъжът потъва под криогенната течност.
— Е? — пита Старши. — Дали е било някаква неизправност? Още една?
— Дай ми една минута.
Док се навежда към електрическата кутия. Натиска някакъв бутон и едно капаче отскача рязко. Той измъква отвътре нещо метално, мъничко и кръгло, което се побира на върха на пръста му. Старши му подава таблета, който взе от мен, и Док вкарва компютърния чип в него.
— Е?
— Изключили са го — казва глухо Док.
— Изключили?
— За какво говорите? — питам аз.
— За това.
Док сочи към черната кутия до главата на стъкления ковчег, на нея премигва светлинка. Тя е червена.
— Някой е вдигнал капака и е завъртял ключа. — Той хвърля поглед към Старши. — Някой, който има достъп.
— И смяташ, че е направено нарочно? — питам аз, но вече се досещам за отговора.
Док гледа гневно и аз се надявам, че гневът в очите му не е насочен към мен.
— Някой е слязъл тук долу. Издърпал е кутията. И е натиснал ключа. После си е тръгнал, когато криогенната течност е започнала да се топи, излязъл е, когато мъжът вътре е започнал бавно да се съживява и после бавно е умирал, давейки се в собствената си течност.
Не искам да гледам към Док, но какво друго да гледам? Старши с каменното лице, зад което бушува ярост? Или мъртвия мъж с немигащите очи, които проблясват под изпъстрената със сини искри криогенна течност?