Бях чела за хора, които са изпаднали в кома, след като са им сложили упойка по време на операция, били са будни през цялото време и са усещали всичко. Надявам се — моля се — това да не се е случило и с мен. Не може да съм будна в продължение на триста и една години, няма да го понеса.
Може би сега сънувам. Изсънувала съм един цял животно време на половинчасова дрямка. Може би съм все още в онова предшестващо замразяването състояние и всичко е само един сън. Може още да не сме излетели. Може да съм все още в състоянието на неопределеност в годината преди излитането, впримчена в капана на един сън, от който не мога да се събудя.
Може би все още ми предстоят онези триста и една години.
Може би изобщо не съм спала. Не и през целия път.
Може би, може би, може би.
Имаше едно нещо, което знаех със сигурност.
Исках си обратно моята една година.
2
Младши
Вратата е заключена.
— Я виж ти, това е интересно — казвам на празната стая. Разбирате ли, на „Благословеният“ почти няма заключени стаи. Просто не е необходимо. „Благословеният“ не е малък — когато е бил изстрелян преди два века и половина, той е бил най-големият построен дотогава кораб, но явно, не е достатъчно голям, защото всички имаме усещането, че сме притиснати под тежестта на металните стени. Личното пространство е най-ценното ни притежание и никой, абсолютно никой не би посмял да наруши неговата неприкосновеност.
Ето затова затворената врата пред мен е нещо напълно необичайно. Защо да се заключва врата, която никой не би отворил насила?
Не съм особено изненадан. Една заключена врата напълно подхожда на Старши.
Стисвам зъби. Какво му е лошото ли? Това, че вратата е заключена заради мен. Не може да е другояче. Тук е Ниво кийпъри1 и двамата със Старши, като настоящ и бъдещ водач на кораба, сме единствените, които имат право на достъп.
— Мамка му! — крещя и блъскам по вратата.
Защото знам, сигурен съм, че от другата страна на тази врата е моят шанс. Когато повикаха Старши на Ниво шипъри2, за да прегледа двигателя, той хукна към стаята си и донесе оттам една кутия, отиде с нея до люка и после я занесе обратно в стаята си. И преди да излезе оттук, заключи вратата. Ясно е, че каквото да има в тази стая, то е нещо важно и свързано с кораба, за което аз също трябва да знам като водач в процес на обучение.
Още едно от нещата, които Старши пази в тайна от мен. Надявам се, че поне наистина ще ме обучава, вместо да ми дава още тъпи уроци и ненужни сведения.
Ако имах тази кутия, щях да му докажа, че… какво? Всъщност нямах представа какво има в нея. Едно беше сигурно — каквото и да имаше в кутията, то го караше да прекарва много повече време на Ниво шипъри. Нещо не беше наред, имаше някакъв сериозен проблем и затова Старши бе толкова зает, колкото никога досега.
Мамка му, защо просто не ми дадат шанс, може пък да мога да помогна.
Сритвам вратата, после се обръщам и се стоварвам върху нея. Преди три години, когато започна обучението ми, изобщо ней замислях дали Старши ме учи както трябва, или не. Просто се радвах, че повече няма да съм на Ниво фийдъри3. Макар че ме наричат Младши, аз съм най-младият на кораба и винаги съм знаел, че като роден по-рано, един ден ще бъда Старши на поколението родено след мен. Така и не можах да се приспособя към живота с фийдърите и с тяхната мания за земеделие и отглеждане на животни. Преместването ми при Старши си беше направо облекчение.
Но сега съм на шестнайсет и ми писна да уча уроци. Време е да стана истински водач, независимо дали това се харесват Старши, или не.
Победен от една заключена врата. Не е чудно, че Старши не си прави труда да ме обучава.
Блъскам с глава в стената и се удрям в метална квадратна плочка, монтирана в стената. Биометричният скенер. Винаги съм смятал, че с него се управлява осветлението в Голямата зала. Повечето от биометричните скенери на кораба имат такива функции — да включват светлините, да задействат електрониката или да отварят врати.
Обръщам се и прекарвам палец по прозореца на биометричния скенер. „Старши/Младши осигурен достъп“, чурулика компютърът с жизнерадостен женски глас. Като Младши аз имах навсякъде достъп като този на Старши.
2
Шипъри — съсловие на специалистите (ядрени физици, електронни инженери, конструктори, учени, занимаващи се с изследователска, развойна и производствена дейност, техници). — Б.пр.
3
Фийдъри — съсловие на производителите (земеделци, животновъди, дърводелци, шивачи, тъкачи, предачи и т.н.). — Б.пр.