— Извинявай — казвам и пускам ръката й.
Ейми само ми се усмихва.
— Искашлидаидем в градината? — изведнъж избърборвам на един дъх и я гледам сащисан.
Какво ми стана? Какви ги дърдоря?
— Какво? — пита Ейми и се усмихва още по-широко.
Облегнала се е на металната маса зад нея.
— Искаш ли да видиш градината? — повтарям въпроса си и сега го казвам бавно, по-бавно от забързаните удари на сърцето ми. — С мен?
Тя прехапва устни и продължава да ме гледа, но погледът й е сдържан и отчужден. Ръцете й стискат здраво ръба на масата, сякаш се страхува, че ще я измъкна насила от това студено и тъмно място. Не е трудно да се досетя защо. Иска да остане близо до родителите си. Поглежда надясно, където е люкът и накъдето хукна Харли. И тя иска да види звездите.
Сърцето ми се свива. Как бих могъл да им съпернича?
После отново поглежда към мен и се усмихва.
— Разбира се.
А в очите й виждам нещо още по-красиво от звездите.
31
Ейми
Младши ме води в просторната градина зад Болницата, през която минах при сутрешната ми тренировка. Тогава не забелязах колко е красива, виждах само стените, които я ограждат. Но тя наистина е прекрасна. Някак хаотична е, сякаш всичко в нея расте от само себе си, но никъде няма плевели, пътеките са поддържани и цялото оформление говори, че тук е действал истински градинар и този сдържан и красив хаос е плод на неговите умения.
— Какво е това? — питам го.
— Статуя на Старши от времето на Епидемията.
— Значи, всеки, който е водач тук, се нарича Старши? — Той кимва. — Това, което правите, е тъпо. Не може да се разбере кой кой е. Колко Старши е имало тук, между другото?
— Ами… не знам точно.
Вдигам очи към статуята. Не е направена от камък. Мисля, че е от бетон или нещо подобно. Има логика. Откъде ще намерят тук камък? Не е, като да копнат в земята и да изкарат камъни.
На ръката ми пада капка. Вдигам поглед и за момент ми минава безумната мисъл, че ще видя дъждовни облаци. Винаги съм обичала дъжда и сега, когато гледам нагоре към невзрачния метален таван, си мисля, че бих харесала такава една корабна версия на дъжд. Това ми напомня отново колко фалшив е „Благословеният“. Няма дъждовни облаци, няма тъмно небе, прорязано от светкавици. Дъждът тук е просто вода, която пада от поливната система, монтирана на покрива. Опитвам капката с език. Готина е, като истински дъжд, но има леко застоял, рециклиран привкус и мирише много слабо на нефт.
„Дъждът“ е съвсем лек, падат само няколко капки, и аз продължавам надолу по пътеката към статуята.
— Изненадвам се, че имате дъжд — отбелязвам.
Младши ми се усмихва, някаква полуусмивка, която е по-скоро самодоволно хилене.
— Какво има?
— Говориш смешно — отговаря ми.
Което е чиста ирония, защото това, което той казва, ми звучи нещо като „гоиш мешно“.
— Я гледай! Ти си оня със смешния акцент!
— Мешън цент — подиграва се той.
Аз му се плезя, но също се смея.
Няколко дъждовни капки падат по лицето на статуята, стичат се надолу като сълзи и оставят след себе си тъмни дири. Присвивам очи. Лицето не е направено в детайли, както очаквах. Всъщност изглежда като очукано от времето.
— Преди колко време е била Епидемията?
— Не знам точно — казва Младши и се отдалечава от статуята. — Трябва да проверя. Защо толкова се изненада, че имаме дъжд?
— Ами… — нарочно провлачвам думата и засилвам акцента, с който говоря според Младши. Той се усмихва още по-широко. — Само дето това не е дъжд. Защо го правите да прилича на дъжд? Можете сами да поливате растенията с напоителна система.
Младши вдига рамене.
— Това е от първоначалния проект на кораба. — Прави пауза и после измърморва на себе си: — Биологично проучване…
— Какво?
— Видях няколко стари чертежа на кораба в Архивната зала. Първоначално Ниво фийдъри се е наричало Биологично проучване. Тогава не се замислих… но Старши проектира атмосферите модели. Симулира вероятни атмосферни условия на Земя-Кентавър. Променя модела, кажи-речи, на всеки пет години. Последния път… последния път бе предвиден дъжд само веднъж в месеца. Учените трябваше да помагат на фермерите в разработката на различни методи за напояване. И… — Той се замисля. Имам чувството, че е забравил за мен, че съм там и го слушам. — Когато бях дете, валеше много често. Помагах да се направи отводнителна канавка. Пасищата се наводняваха. Старши ни караше също да подменяме почвата, да премахваме или да добавяме различни минерали.