На поляната пред нас жената е положила ръце върху голия си корем със свити пръсти, сякаш е уловила нещо невидимо, но безценно.
— Мислиш ли, че поне са щастливи? — пита и сочи с глава към двойката. Преди да отговоря, тя продължава: — Защото аз никога не съм.
— Добре, хайде сега да окачим този прекрасен портрет! — казва жизнерадостно Орион, когато се появява откъм Архивната зала.
Платното, което държи, е толкова ново, че мога да помириша боята върху него. С което ми напомня за Харли.
Орион го обръща, за да го закачи на куката над паметната плоча, и аз ахвам. Той поглежда към мен и се усмихва с разбиране.
На платното не е Старши.
А съм аз.
— Този Сезон слага началото на твоето поколение. — Орион издърпва жицата на гърба на картината и я окачва на куката. После я наглася да не е наклонена. — Дойде време Старши да се оттегли. А ти да станеш новият водач.
Нарисуваният ми образ гледа към „Благословеният“ от същото място, откъдето го беше гледал и нарисуваният Старши. Със сигурност бе работа на Харли — разпознавам стила му, макар никога да не съм му позирал. Вероятно го е нарисувал по памет, което би обяснило добавянето на разни неща към портрета ми, които не съществуват в действителност. Същият самоуверен наклон на главата, характерен за Старши, но не и за мен. Същите ясни очи, същата уверена стойка. Изобщо не прилича на мен. Нима така ме вижда Харли? Това не съм аз.
— Напълно прилича на теб — обявява Виктрия, която е изоставила своя люлеещ се стол и наднича над рамото ми, за да види портрета.
— Прилича на водач — казва Орион.
Водач ли? Не. Един водач би трябвало да знае какво да прави.
47
Ейми
На следващата сутрин си вземам душ, и още един. Но не мога да отмия синините от китките и краката ми, нито пък мога да изчистя спомена от съзнанието ми.
На полетата почти не се виждат хора.
Хората са животни, така ми каза Харли.
Такива са. Лут и двамата мъже фийдъри го доказаха. А онзи мъж и жената, които бяха точно зад мен, дори не забелязаха…
Точно в началото на Сезона Младши ме целуна в градината. Дали беше истинска целувка, или устните на всяка друга жена биха свършили същата работа? Лицето ми пламва. За мен беше истинска. Но вероятно не и за него.
Изобщо не ми пука що за епидемия е имало на кораба или какви правила си е измислил Старши: Сезонът не е нормално човешко поведение. Би трябвало да има причина, за да се случва. Нещо в онова, което ядат, или някакъв химикал в рециклирания въздух, а може да е дори болест, която кара хората да се държат като разгонени животни.
Тогава ми хрумва идея: лекарят. Той би трябвало да е наясно, че това не е нормално, би трябвало да знае как да го отстрани, да спре онова, което прави хората така необуздани.
Скачам и се насочвам към вратата, но ръката ми се разтреперва, щом посягам към бутона, за да я отворя. Тук вътре съм в безопасност. Там навън…
Не.
Няма да се крия в дупката си като изплашен заек. Смисълът в търсенето на лекаря е да докажа, че хората не са животни. Следователно няма да се крия като такова.
За разлика от мен, докторът се е покрил някъде. Няма го на третия етаж, нито на четвъртия. Във фоайето една сестра ме насочва към втория стаж.
— Но е много зает — подвиква тя след мен.
Десетки жени са се наредили в коридорите на втория етаж — някои, облечени в болнични халати, стоят до вратите, очевидно в очакване да влязат по стаите, други са в обикновените си туники и панталоните с широки крачоли, но държат спретнато сгънати болнични халати и чакат, за да се преоблекат. Целият етаж напомня на гинекологичен кабинет. Във всяка стая има легла със стремена и почти всяко е заето. Забавям крачка. Защо един гинекологичен кабинет е препълнен точно сега? Нима тези жени мислят, че вече са забременели? Не и само след един ден. Поклащам глава. Не съм съвсем сигурна. На кораб, на който телефоните са вградени в ухото ти, пластмасов лист, тънък като хартия, е цял компютър, може би не е чак толкова налудничаво да знаеш, че си забременял с такава скорост.
Всички женя мълчат.
— Нареди се на опашка — казва ми една сестра и ми подава сгънат халат.
— О, но аз съм тук само да се видя с лекаря… — започвам аз. Очевидно съм тук, да видя лекаря, очевидно всички жени са тук по тази причина. — Имам предвид — добавям аз под нетърпеливия поглед на сестрата, — не, ъ, гинеколога, а другия лекар, който обикновено е на третия етаж.