Выбрать главу

Защо?

Протягам ръка, за да докосна тази половина от вселената, която е по-близко до мен. Миниатюрните крушки не са много горещи, но все пак парят и аз отдръпвам ръката си. Останки от паяжина пълзят от основата на крушката звезда към малка метална плочка, монтирана в долния край на прозореца.

НАВИГАЦИОННА КАРТА

Патент №7329035

ОФР — 2036 СЕ

Навигационна карта? Тук? Оглеждам внимателно тази част от екрана и ето, съзирам светлинка, която блещука в долната му част под плочката, близо до две почти залепени една за друга звезди.

Червена светлинка, триъгълна и насочена към звездите. Забелязвам, че тази премигваща червена светлина не е неподвижна като крушките звезди. Тя се движи по зададената й траектории и е почти на края на пътя си.

Моят кораб. Почти достигнал до новата планета, неговият нов дом.

— Младши? Младши! Какво става?

Старши крещи от люка, които свързва Ниво кийпъри с Ниво шипъри. Мога да си го представя зад вратата на люка; гневен, с пламтящи очи и дълга бяла коса, която се вее по раменете му, докато блъска по тежката метална врата.

Обръщам се отново към двете части от фалшивия прозорец. Звездите са лъжа. За момент си помислих, че наистина са там, но те не са истински.

Бийп, бийп-бийп изпълва лявото ми ухо. Безжичният приемник ме информира, че някой иска да се свърже с мен. Всеки от нас има устройство за безжична комуникация, имплантирано на лявото ухо още при раждането ни — така комуникираме помежду си, а също и с кораба.

— Връзка: Старши — съобщава компютърът през приемника в лявото ми ухо.

— Отмени — казвам аз и натискам бутона под кожата.

Звездите са лъжа. И какво още?

Бийп, бийп-бийп.

— Старши отменя нареждането — казва жизнерадостно гласът. — Връзка: Старши.

— Младши! — ръмжи в ухото ми Старши. — Какво стана? Защо блокира Ниво кийпъри?

— Звездите са фалшиви — казвам глухо.

— Какво? Какво стана? Проблем ли има?

Да, има проблем.

— Всичко е наред — казвам аз.

— Ще отменя блокирането.

И Старши прекъсва връзката.

Миг по-късно от пода се чува тътен и вратата на люка се отваря. Старши се изкачва на Ниво кийпъри и затръшва вратата на люка след себе си.

— Какво се случи? — пита настойчиво.

Вдигам поглед към биометричния скенер до неговата врата.

— Използвах достъпа си и това… — спирам и соча към двете половини от „прозореца“, които все още са свалени долу.

— Защо си се ровил тук? — ръмжи Старши.

Прекосява стаята с широки крачки и в яда си забравя за болния си крак. Наранил го е още преди да се родя, но не са успели да го излекуват напълно и с годините куцането се засилва. Стъпките му отекват неравномерно от металния под: туп, тууп, туп тууп. После ще го боли и ще ме обвинява и за това.

Когато Старши достига до биометричния скенер, той прокарва палец по прозореца на екрана. Най-напред се вдига стъклото и изтегля звездите нагоре по тавана, а конзолите въздишате облекчение. После скърцащият метален екран ги загръща и скрива фалшивата им светлина.

— Ти не си в ред! Блокирал си Ниво кийпъри заради това?

Старши е направо бесен и аз почти се разтрепервам. Почти.

— Мислех, че са истински! Помислих си, че корабът е изложен на открития Космос!

— Те са само електрически крушки!

— Нямах представа, че са само шибани крушки! Помислих, че звездите са истински! За какъв дявол са там?

— Не и заради тебе! — изревава Старши.

— А за кого са тогава? — изкрещявам в отговор. — Само ти и аз сме на това ниво!

Старши стиска зъби. В гърлото ми се надига буца, но аз я преглъщам. Няма да го оставя да си мисли, че съм просто едно момченце, което прави сцена, защото е разбрало, че звездите не са истински.

— Не бива да правиш това, Младши. Можеше да предизвикаш паника на целия кораб! — Старши е разярен и уморен в същото време. — Не разбираш ли? Ти си Младши. Когато поемеш моя пост и станеш Старши, трябва да посветиш целия си живот на една-единствена идея — да се грижиш за хората на кораба. Ще поемеш отговорността за всички тях. Не трябва никога да показваш слабост, защото ти ще си тяхната сила. Не трябва никога да те виждат отчаян, ти си тяхната надежда. Ще бъдеш всичко за хората на кораба. — Той поема дълбоко въздух. — Което означава и никакво паникьосване или блокиране на цяло ниво на кораба!