— Вероятно по тази причина Сезонът не ми въздейства. Защо бих искал да съм с друга жена? — Очите му се плъзват към нарисувания бръшлян, който се вие около рамката на вратата. — Нарисувах го за Кейли.
Затаила съм дъх. Страхувам се, че нещо — каквото и да е — звук, движение, ще прекъсне изповедта на Харли.
— Беше преди три години. Бях малко по-голям, отколкото е Младши сега. Кейли и аз, ние просто си… пасвахме. Не бихме могли да бъдем по-различни, но си пасвахме. Аз харесвах изкуство, тя машини и техника. Когато аз рисувах, тя запояваше разни неща.
— Какво се случи? — питам аз, щом Харли замълчава.
— Тя умря.
Думите увисват във въздуха. Иска ми се да попитам как е станало. Но не желая да натъжавам Харли още повече. Чувствам неудобство от допира на грубата вълна на дрехите до кожата ми. Спомням си как през онази първа нощ намерих дрехите й тук. Как докосвах бръшляна около вратата, проследявайки нежните листенца. И мога да си представя младия Харли как ги рисува за смеещата се Кейли, чието лице не мога да видя, но която е облечена в тези дрехи.
— Тя не беше родена, за да живее под фалшиво слънце. Кейли имаше нужда от истинско небе, като онова, за което ни разказа. Чувстваше се като в капан между стените на кораба. Всички ние знаехме, че един ден ще се приземим, ние щяхме да бъдем поколението, което щеше да напусне кораба и да заживее в новия свят. — Харли взема от бюрото моето мече и го допира до себе си, сякаш си спомня усещането за Кейли. — Но тя не можеше да чака толкова дълго.
И без да ми казва, знам, че се е самоубила. И напълно я разбирам.
50
Младши
Почуквам на вратата на Ейми по-силно, отколкото възнамерявах, тъй като мислите ми все още се въртят около думите на Орион.
Вратата отваря Харли.
— Къде е Ейми? — избутвам го и влизам в стаята.
Тя е седнала върху леглото си. Питам се за какво ли може да са си говорили. Сами. В нейната стая. На леглото й.
— Какво искаш? — пита Ейми и макар в думите й да не се долавя нетърпение, започвам да се чудя дали не се опитва да се отърве от мен, за да остане отново насаме с Харли.
Харли влиза в банята и се връща с чаша вода.
— Защо си разстроена? — питам аз.
— Нищо важно — отговаря Ейми и изгълтва на един дъх водата.
Сядам на стола до бюрото. Харли присяда до Ейми върху леглото. Иска ми се да се бях сетил да предложа стола на Харли.
— Защо някой би искал да убие замразените? — питам ги. Харли и Ейми изглеждат изненадани от неочаквания ми въпрос, а аз все още недоумявам какво да си мисля за Орион. — Двама вече са мъртви. Двама. По неясни причини.
— Какво ти каза Старши, когато го намери? — запитва Харли.
Известно време не отговарям, за да им дам възможност да осъзнаят, че нещо не е наред. Не се опитвам да бъда тайнствен. Просто не знам какво да кажа. Че не съм сигурен дали мога да вярвам на Старши? Харли е виждал само едната му страна на любезен дядо. За него Старши е мъдрият водач. Как бих могъл да му кажа, че от всички хора на кораба, човекът, когото най-силно подозирам за убийствата, е самият Старши?
— Мисля, че трябва да разберем защо замразените са подложени на атака — заявявам най-накрая аз. — Това е ключът. Трябва да се съсредоточим върху него. А междувременно имам една идея. — Вземам таблета от бюрото на Ейми, въвеждам кода си за достъп и изкарвам картата с местоположението на отделните безжични приемници. — Ето го криогенното ниво.
Подавам картата на Ейми.
Пръстите ни се докосват и дълго след това усещам горещия от допира до ръката ми.
— Какво е това?
Ейми сочи светеща синя точка.
— Чукни с пръст върху нея.
Тя изпълнява и на екрана излиза име.
— Старши/Младши? Но ти си тук.
Кимам.
— Означава, че Старши е там долу. Двамата имаме еднакъв достъп, затова компютърът винаги ни означава еднакво. Спомняш ли си?
Пръстите на Ейми се свиват и мачкат краищата на таблета.
— Знам какво си мислиш. Но той е в лабораторията. Криогенното ниво е тук горе.
Ейми не изглежда успокоена.
— Вижте.
Харли сочи към точката на Старши, която преминава през картата и изчезва.
— Какво стана? — изненадва се Ейми.
— Там се намира асансьорът. Сега ще се появи на Ниво фийдъри. Мислех си, че би искала да го задържиш. Настроил съм го да работи с твоя отпечатък от пръста. Така можеш да наблюдаваш кой идва и излиза.