Ерих Кестнер
Презгранично пътуване. Изчезналата миниатюра
Презгранично пътуване
„Hic habitat felicitas!“1
Първоначалното заглавие гласеше „Георг и произшествията“. Книгата бе написана през 1937 г. и трябваше да се появи в Австрия при откриването на ежегодните Залцбургски тържества. Но се появи в Швейцария, защото в Австрия се появи Хитлер.
Предговор към читателите
Когато по време на Залцбургските тържества през 1937 година вече замислях тази малка книга, Австрия и Германия бяха „навеки“ разделени: с погранични стълбове, с бариери и с различни пощенски марки. Когато през 1938 година книжката се появи на бял свят, тия две страни тъкмо се бяха обединили „навеки“. Имаха едни и същи пощенски марки и абсолютно никакви прегради не ги разделяха вече. И за да не бъде конфискувана, малката книжка бързо побягна зад граница.
Habent sua fata libelli, наистина е така, и книгите си имат своя съдба. Сега, когато предстои тази книжка да излезе в ново издание, Германия и Австрия пак са разделени „навеки“. Пак с гранични стълбове, бариери и различни пощенски марки. По-новата история, тъй ми се струва, не стои на страната на писателите, а на страната на колекционерите на пощенски марки. Доколкото това представлява лек укор, той съвсем не е насочен срещу филателията, а във всички случаи срещу по-новата история.
По-рано книгоиздателят, авторът и илюстраторът на книгата живееха в един и същи град. В един град, наречен Берлин. Сега първият се е заселил в Лондон, вторият — в Мюнхен, третият — в Торонто. Те — всеки от тях по свой начин преживяха по нещо. Клио2, тая опасна стара мома, ги прогони от домовете им, ликвидира техните навици и мечти, превърна ги в скитници. Когато получават един от друг писма със странни марки и печати, те се усмихват и подаряват пликовете на някое малко момче. Защото, където и да живееш — било в Англия, Германия или Канада, — навсякъде ще намериш малки момчета, които събират пощенски марки.
Ерих Кестнер
Цюрих, пролетта на 1948 г.
Предисловие към читателите
Този Залцбургски дневник, който сега предавам в ръцете на обществеността, е воден от моя най-добър приятел, Георг Рентмайстер — тъй е името на младия мъж. Когато преди година потегли от Берлин, за да се озове в Залцбург, той трябваше да мине през една граница, която днес вече не съществува.
Сега обаче ми идва наум, че вие изобщо не познавате моя приятел Рентмайстер. Ето защо налага се, преди да четете записките му, да научите най-напред нещо за самия него. Това си е пълно ваше право, пък и съвсем няма да навреди, защото Георг е доста странна птица. Например откак сме се сприятелили с него — а оттогава има вече цели петнадесет години, — той непрестанно работи като писател, без да е публикувал досега макар и един-единствен ред.
На какво се дължи това, ще запитате вие. На следното: че въпреки желязната си упоритост Георг никога не довършва своите работи докрай. От самото начало още той правеше огромната грешка да си поставя задачи, на всяка една от които би трябвало да се гледа като на цел за цял живот.
Ще ви изброя само няколко от заниманията му, които основателно не могат да бъдат доведени докрай, и съм почти сигурен, че няма да го лишавате повече от онова безрезервно възхищение, което той заслужава и към което би следвало да се добави дори и лек благоговеен страх.
Георг работи между другото върху една книга, озаглавена „За подчинителното наклонение в немски език, вземайки предвид старовисоконемския, средновисоконемския и раннонововисоконемския строеж на изречението“.
В един от неговите пет работни кабинета са струпани на купища в сандъци и в кутии сума извлечения на тази тема от съчиненията на по-стари и по-нови писатели, а на вратата на стаята е окачена табела за подчинителното наклонение със заплашителния надпис: „Consecutio temporum!“3
На съседната врата има надпис: „Античност и християнство!“ И зад тази врата също са струпани препълнени догоре шкафове, кутии и сандъци. Тук Георг скътва резултатите и познанията си във връзка със замисленото от него фундаментално произведение „Относно променливите влияния, оказвани от античността и християнството върху средноевропейското изкуство и култура“.
Доколкото съм разбрал, в случая става въпрос за проследяване на развитието на две довлечени отвън болести, които открай време — настъпвайки понякога едновременно, понякога с циклична последователност — тормозят един организъм, наречен Средна Европа. Горе-долу от 1000-та година от нашата ера споменатият географски район представлява патологичен случай за изследователите на културната история — тъй поне твърди Георг.
1
„Тук живее щастието“. Надпис върху една древноримска мозайка, открита в Залцбург, когато се поставяли основите на Моцартовия паметник.
3
Спазвай времената! (лат.) — граматическо правило, съгласно което времето на глагола в подчиненото изречение не бива да се различава от глаголното време в главното изречение. — Б.пр.