Вечерта Карл, аз и моят смокинг — тримата заедно — бяхме на „Кавалерът на розата“. Странно, днес рано сутринта се бях измъкнал тайно от един австрийски замък. А когато преди малко се вдигна завесата, някаква жена скри своя любим пак в такъв замък. Вярно е, че една маршалша и една домашна помощница не са едно и също нещо. (Леман пееше направо покъртително.) Но в операта на Щраус се явява като героиня дори и домашната помощница, макар че това е мъж, който на бърза ръка навлича дрехите на камериерката.
(Само това още ми липсваше! Аз, едрият дангалак, в дрехите на Констанца!)
Собствената ми залцбургска комедия се прокрадваше като лекичък полъх сред типично австрийската атмосфера на пиесата и музиката. Анатомически погледнато, аз бях на една от предните редици в театъра: а господин Рентмайстер „сам за себе си“ се носеше и пееше заедно с другите на сцената. Възпоминанието и театралното изкуство се обединиха за мен в едно общо преживяване, което ме заплени напълно. Това не бе обективна естетическа наслада от изкуството, а друго, съвършено ново душевно преживяване, което не ще забравя скоро.
Сега отивам в бара, ще си поръчам една бутилка „Мум“12 и ще отпразнувам годежа си. Без госпожица годеницата.
Наздраве, тоест: дано да е за добро!
П.П. Малката леличка ми е пратила цялата поща, пристигнала за мене в Берлин. От валутния отдел във финансовото министерство още няма нито ред.
Гръм от ясно небе
Райхенхал,
26 август, по обед
Не, не, не!
Тридесет и пет годишен съм станал, без да помисля досега за женитба. А пък вчера, магаре такова, взех, че се сгодих. Днес обаче всичко свърши. И мога сега да пея заедно с Ото Ройтер: „Изхвърлиха ме и съм вече изцерен!“
Рано сутринта, още с първия автобус, отпътувах за Залцбург. Час и половина по-късно, съвсем объркан, си тръгнах обратно за Райхенхал и побързах да скоча колкото се може по-скоро в плувния басейн, „запазен за посетители на хотела“. Водата беше ледено студена и горе-долу дойдох на себе си.
Сега лежа на полянката сред плажа. Назначената в хотела танцова двойка, треньорът по тенис, жена му и други млади хора плуват, играят край мене на топка, забавляват се и са в чудесно настроение. А аз се чувствувам като дядка. Толкова престарял се чувствувам от няколко часа насам. Ах, ако имаше куче, грамадно колкото Кьолнската катедрала, само то би могло да даде с тъжния си лай истински израз на болката ми!
Но едно по едно. Зенон, основателят на стоицизма, е препоръчал на силно уязвените да използуват като терапия рекапитулацията на преживяванията, които са ги уязвили.
Е добре, да възстановим картината: пристигнах в Залцбург, издирих Карл и важно-важно му съобщих, че от днес нататък може да се отнася вече към мен със съответно уважение като към предполагаем бъдещ съпруг. Той ми честити. Поздравлението му прозвуча малко ледено. Но всъщност забелязах това по-късно.
После Карл ме отведе в „Светипетровия зимник“ и благотворително поръча там за своя сметка един литър от архиерейското вино. Докато го пиехме, разправи ми за средновековните игумени от братството свети Петър, за древния мъжки манастир, за първите владици, за холерата и разни други епидемии и накрая взе, че ме отмъкна до старото, някогашно манастирско гробище на братството. Там ми изнесе цял доклад за изкусното гробищно строителство, показа ми катакомбите и мъничкия, най-стар параклис, опрян до самите скали. Върши тия неща дотогава, докато изгубих и последните остатъци от търпението си.
— Защо ме мъкнеш тъкмо днес по тия места? — запитах вече сериозно сърдит аз. — Защо ми разправяш за манастири, за мъченици и за епидемии? Не виждаш ли, че съм щастлив човек, бе говедо такова?
— Фортуна е развратна жена — каза той и рошавите му вежди се вдигнаха нагоре и се закръглиха.
Бяхме спрели пред седемте черни надгробни кръста, за които и до днес още не е изяснено точно какво означават. Тежко отпусна ръка върху рамото ми.
— Драги ми Георг, ти знаеш, че не съм отявлен противник на играта на рулетка. Така че снощи отидох в казиното „Мирабел“ и изгубих там сто шилинга. През първите двадесет минути загубите ми бяха направо нищожни.
— И? — запитах аз. — Домъкна ме дотук, за да ме осведомиш милостиво, че си заложил смокинга ми?
— Не съм го заложил — каза той. — Ако младата двойка до мен не беше печелила непрекъснато, едва ли щях да им обърна изобщо внимание. Но те печелеха направо като начинаещи, макар че съвсем не бяха новаци. С две думи, поогледах ги.