— Ако разказът ти няма поанта, ще ти отрежа ушите — предупредих го аз.
— Бяха млада дама и млад господин. Тя беше с вечерна рокля, а той с фрак.
— Обратното би било безсмислено!
Спокойствието на Карл и сега остана непоклатимо.
— Крупието наричаше младата дама „контеса“, а младия мъж „граф“.
— Това ли е поантата?
— Това. Контесата наричаше своя кавалер Францл, а пък той нея… или ти може би се сещаш вече как я наричаше той?
Сърцето ми направо спря да бие. Погледнах го безпомощно.
— Констанца ли?
— Констанца.
Жестоко стиснах ръката му.
Карл, сигурен ли си, че е била тя?
— Сигурен съм — рече той. — Когато си тръгнаха, последвах ги и я познах по походката. Пред казиното се качиха в малка спортна кола. Тя седна зад кормилото и отпрашиха.
— Какъв цвят беше колата?
— Черна, двуместна, с много никелирани железарии по нея.
Кимнах. После се извърнах кръгом и побягнах от гробищата. На „Резиденцплац“ имаше автобус за Райхенхал, който сякаш чакаше само мене.
И ето ме сега в качеството си на хотелиерски гост, проснал съм се на плажната поляна, а пък ми се отива направо в манастир.
Вместо това се уговорих с треньора да се срещнем в четири часа на игрището за тенис… Впрочем Зенон не излезе прав. Записах преживяното от мен, а пък още се чувствувам толкова нещастен, колкото си бях преди.
Годеницата ми, домашната помощница, излезе контеса! И това отлично приляга към залцбургския декор на моята австрийска комедия „Господин Георг Рентмайстер пресъздаде извънредно убедително образа на кретена.“
Още тази вечер убедителният кретен си заминава!
Нов обрат
Райхенхал,
26 август, вечерта
Известно е, че тенисът изисква абсолютно пълна съсредоточеност. Достатъчно е да те занимава и най-дребната странична мисъл и вече не си във форма. И поради това аз играех направо като вързан в ръцете. Запращах и най-леките топки в аут или пък ги забивах в мрежата, в един-единствен гейм допуснах не по-малко от три двойни грешки и доста силно бях обземан от желанието да запратя ракетата си след топките.
Когато при третия сет най-после започнах да влизам във форма, някакъв млад човек седна на пейката пред игрището и заследи играта ни. Пак се нервирах. Той имаше съвсем мънички мустачки; и след демиволето, което трябваше да отбия с бекхенд извика:
— Браво!
Погледнах към него и съвсем не смятам, че погледът ми е бил изключително дружелюбен. Тогава той стори лек поклон и каза:
— Извинете, уважаеми господине. Още дълго ли ще играете? Непременно трябва да говоря с вас, а пък разполагам със съвсем малко време.
— В последния сет сме четири на четири — отвърнах аз. — Скоро ще бъда на ваше разположение.
— Отлично. Защото ми се налага незабавно да се връщам обратно в Залцбург.
Обратно в Залцбург! Какво ли пък можеше да иска от мене този?
То се знае, че аз изгубих следните два гейма, стиснах ръката на треньора и после се запътих към младия човек.
— Аз съм братът на Констанца — рече той, казвам се Франц Ксавер граф Х. и ме наричат Францл.
Значи, това беше Францл, а пък Францл бил неин брат?
— Много ми е приятно.
— На мене също. Както ви споменах вече, разполагам със съвсем малко време. Трябва да слагам масата в къщи.
Масата ли трябвало да слага? Ха!
— В такъв случай не бих искал да ви забавям.
— Великолепно. Тук съм, защото за това ме замоли Констанца и защото между вас двамата съществуват известни недоразумения, които би трябвало да се отстранят.
— Доколкото ми е известно, изобщо не е имало никакви причини да се появят подобни недоразумения.
— Недейте да се отнасяте към мене дотолкова прусашки! Недоразуменията наистина бяха неизбежни.
— Не съм в състояние да проумея това.
— Именно затова дойдох тук, господин докторе, единствено с цел да ви науча на нещо по-добро.
— В такъв случай изгарям от любопитство, господин графе!
Младият мъж леко подръпна мустачките си.
— Налага се на всяка цена да посмекчим малко тона, в противен случай нашият приятелски разговор ще завърши с това, че ще се нахвърлим един върху друг със саби в ръцете на някоя от тукашните идилични горски полянки.