След като американците излязоха, тръгнах да се поразходя спокойно около замъка. Зад един от приземните прозорци се виждаше светлина. Приближих се внимателно и погледът ми падна върху просторна кухня. Цялата „прислуга“ се беше настанила около масата и вечеряше. Изглежда, че старият граф тъкмо беше разказал нещо забавно. Прозорецът беше отворен. Двете сестри се смееха, а Францл каза:
— Татенце, не ми остава нищо друго, освен да отбележа, че според мен е трябвало да се справиш по-остроумно с цялата тая работа.
— В какъв смисъл?
— За теб щеше да бъде много лесно да повикаш господин доктора на телефона долу, а пък след това самият ти да отидеш в някоя от стаите и да си поговориш с него от съответния апарат там в качеството на граф Х. от Вентимиглия.
— Само това ми липсваше! Желателно наклонение, подчинително наклонение, инверсии, баварско-австрийска идиоматика, че аз да не съм…
— Не си идиот! — каза нежно най-малката му дъщеря Мици.
— Че да не съм учител, това исках да кажа.
До графа седеше една очарователна стара дама. Тя изглеждаше декоративна като Мария Терезия.
— Запиши си поне предложението на Францл каза тя. — Може би ще успееш да използуваш нещо такова в пиесата си.
Старият господин кимна, извади от джоба си някакво малко тефтерче и си взе бележка.
— Представлява ли доктор Рентмайстер подходящ прототип за пиесата? — запита Констанца.
— Ти май си се влюбила в него, а? — обади се Мици и любопитно се приведе напред.
— Влюбена? Великолепно хрумване! — каза графът и трескаво продължи да записва.
Констанца се усмихна.
— За пиесата ли?
— Любовните истории, възникнали между хора от различни класи винаги са представлявали благодарна тема — заяви Францл.
Леля графинята се надигна от мястото си и бавно тръгна към прозореца.
Тогава аз тихичко се оттеглих.
От моята стая се вижда Залцбургския дворец. Дори сега, късно вечерта. Защото един прожектор, който в чест на чужденците кръжи непрекъснато над града, магически изтегля от време на време старинния замък от мрака и го облива с ярка дневна светлина, докато над околността блещукат звездите.
В този миг се почука.
— Кой е?
— Камериерката, господин докторе. Бих искала да запитам дали господин докторът има още някакво желание.
— Разбира се, хубаво дете. Може ли да получа една целувка за лека нощ?
— Но разбира се, господин докторе. Нали нашите гости трябва да се чувствуват задоволени във всяко отношение.
Отивам да й отворя.
Сцена около масата
Райхенхал,
28 август, през нощта
Това че разработената от него „комедия на импровизациите“ ще добие толкова авантюристичен характер, никога не е минавало и през ум на граф Х. Надявам се, че за драматичния развой, който придадох на неговото хрумване, той ми е действително признателен. Откровено казано, не съм съвсем сигурен дали е така. Но нима трябваше да остана статист? Не, щом като се играе комедия на импровизациите, там артисти са и самите автори!
Предиобедът си протече мирно и тихо. Слънцето грееше, небето беше есенно-синкаво и в двора на църквата „Свети Себастиан“ аз се срещнах с Карл. Неокосени и неподрязвани, там тревата и храстите са добили идиличен вид. Под тях лежат погребани майката на Моцарт, а също и Парацелзий, сред църковния двор се намира параклисът „Св. Габриела“, гдето почиват в мир костите на големия залцбургски ренесансов княз Волф Дитрих.
По светналите стени, от кубетата и над олтара, отвсякъде те приветствува кълбото върху щит, гербът на рода Медичи.
Следобед слънцето продължи да си грее! Действително: празненствата са вече към края си и времето се оправя. И днес за пръв път през сезона „Всеки човек“ се играе на открито.
Констанца дойде, за да пазарува в града. Направихме покупките заедно, а после се поразходихме по площадите около катедралата, пред която щяха да се настанят зрителите на пиесата „Всеки човек“. Над главите ни гръмко ехтеше гласът на Атила Хьорбигер. Възрастната смирено-благочестива майка на главния герой от пиесата, Фрида Рихард, седеше сред колонадите на „Резиденцплац“ със средновековно бяло вдовишко боне на главата и чакаше да дойде реда за нейната реплика. На „Капителплац“ пък стояха артистът, изпълняващ ролята на добрия приятел, блудникът, а също и просякът, който напразно се старае да въздействува върху съвестта на главния герой; там бяха и децата, които при „сцената около масата“ се появяват с гирлянди от цветя.