Вашият Ерих
П.П. В писмата на Якоб М. Р. Ленц открих няколко подчинителни наклонения, които ще те заинтересуват. Дадох ги на „лелката“ да ги препише и можеш да сложиш и тях при другите извлечения, ако в сандъците ти изобщо е останало още място.
П.П.П. Като писател и човек ти със задоволство ще установиш, че текстът на ръкописа не е докосван дори. Позволих си само да подразделя дневника на глави, а пък на тях сложих заглавия.
Извинявай, Фаустчо!
Предисторията
Берлин
краят на юли, 1937 г.
Карл ми пише от Лондон и пита, имам ли желание да се срещна с него в Залцбург. Поканен бил от ръководителите на Залцбургските тържества, защото те желаят да го спечелят като сценограф за идната година. Този път да огледат него, той пък трябвало да огледа няколко постановки. За редица пиеси са му обещали по два билета. Отдавна не съм ходил на театър, ще ида в Залцбург и аз.
Не бива да забравям да подам молба за валута. Защото, тъй като Залцбург се намира в Австрия, ще трябва да прекрача границата; а пък онзи, който прекрачва сега границата, може да вземе със себе си — ако няма специално разрешение — най-много десет райхсмарки на месец. Установих безукорно по математически път, че в такъв случай на ден — ако приемем, че месецът има тридесет дни — ще мога да харча точно 33,3333 пфенига, още по-точно 33,3333333 пфенига. Малкото си е малко! Неизбежно трябва да подам молба за по-голяма сума. Още днес ще я продиктувам на леличката и ще я изпратя.
Берлин,
средата на август
Карл от няколко дни е в Залцбург и — какъвто си е нетърпелив — вече ми е изпратил телеграма. Иска да знае защо не съм още там и кога изобщо възнамерявам да пристигна. След като получих телеграмата му, обадих се по телефона във валутния отдел на финансовото министерство и запитах мога ли да разчитам в близко време на отговор на молбата си; помолих да извинят любопитството ми, но припомних, че тържествата в Залцбург завършват на 1-ви септември. Чиновникът не ме обнадежди особено. Молбите — тъй рече той — били струпани на купища върху писалищата; а пък, разбира се, имало много по-спешни молби от тези на пътуващите като мене за свое собствено удоволствие. Сега вече разполагам с разрешението на местното военно окръжие и с това на паспортното бюро; мога да замина и да прекарам четири седмици в Австрия.
Но каква полза от това, щом като мога да взема със себе си само десет марки?
Берлин,
19 август
Карл ме бомбардира с телеграми. Да не си въобразявам, че заради мене тържествата ще бъдат удължени — телеграфира той, — а после още и това, че все пак бил готов да поведе с Тосканини преговори за известно удължаване; трябвало само да съобщя съвсем точно кога възнамерявам да пристигна; дали още през ноември или пък едва през декември.
Какво мога да направя? Валутният отдел в министерството още не ми е изпратил отговор. А пък аз просто не смея да се обаждам пак. В края на краищата хората си имат толкова други спешни задачи — да не се занимават само с моята почивка!
Ерих ми подхвърли една идея, която впрочем съвсем не е лоша. Веднага след това се свързах по телефона с хотел „Акселманщайн“ в курорта Райхенхал и си запазих там стая с баня. Знам хотела от по-рано. Много комфортен; има игрище за голф, плавалня, тенис-кортове, всичко. Леличката отиде вече за билет за спален вагон. Натоварих я освен това да ми изпрати там и отговора от валутния отдел на министерството. Тази вечер пътешествието може да почне.
Планът
В спалния вагон,
19 август
Чувствувам се екстра. Нощ е. Влакът се носи с гръм и трясък през Франкония. Аз съм си легнал в леглото, пия половин бутилка червено вино, пуша си и отсега се радвам на глупавото изражение на Карл.