И неговото изражение няма да изглежда по-умно от това на стария съдебен съветник Шайнерт, когото срещнах преди няколко часа на берлинската гара Анхалт.
— Ало, докторе — викна той, щом ме видя, — за къде сте тръгнали?
— За Залцбург! — отвърнах аз.
— За Залцбург ли? Ах, вие, щастливец такъв! Къде ще се настаните да живеете?
— В Райхенхал!
Добрият човечец никога не е имал в своя собствен дом кой знае колко одухотворено лице, то си е така, сега обаче наистина заприлича на овен с рогови очила.
В Австрия ще ходя на театър, в Германия ще ям и ще спя: почивката ми обещава да бъде до известна степен оригинална! Старият географски атлас от училище ме убеди, че между Райхенхал и Залцбург няма повече от половин час път с влак. Железопътна връзка съществува. Паспортът е в ред. Така че непрекъснато ще осъществявам за моята особа тъй нареченото презгранично пътуване.
В Райхенхал ще живея като Крез, в Залцбург — като последен голтак; и всеки ден ще бъда и едното, и другото. Какво комедийно положение! А пък господа поетите седнали да се боят, че в резултат на тъй наречения прогрес, земята можела да изгуби романтиката си!
Никак не бива да се безпокоят в това отношение. Повечето държави вече си имат своите засукани валутни закони…
Бутилката се изпразни. Поради това затварям очички.
Във вагон-ресторанта,
20 август
Закуската си е най-хубавото време от деня. Бързият влак се носи стремглаво през баварските Алпи. Селяните мятат с вили сеното, за да съхне, върху забити по ливадите колци. И летният пейзаж се върти весело около нас „също като плоча на големия небесен грамофон“.
Седя в купето за пушачи и току-що стигнах до едно заключение. Железопътните предприятия във всички страни по света използуват в своя транспорт два вида купета: купета за пушачи и за непушачи. Дотук всичко изглежда в ред — но само изглежда. В купето за непушачи пушенето е забранено: следователно в купето за пушачи би трябвало да е забранено непушенето! Само че не е така, а подобни непоследователности особено дълбоко засягат моето чувство за справедливост. Колко хубаво щеше да бъде сега, ако кондукторът, влизайки в купето за пушачи, глобеше всички онези, които не пушат, а след това строго ги отпратеше в купетата за непушачи!
Нищо на тоя свят не е съвършено. Но сега трябва да спирам. Отминахме Фрайласинг. Следващата гара се нарича Райхенхал.
Презгранично пътуване
Райхенхал,
20 август
Тъкмо се върнах от Залцбург; сега съм на едно от високите столчета в бара на хотела, полунощ вече е минала и пия от толкова обичаната „Шарлотенбургско-пилзенска напитка“, както моите приятели са кръстили прекрасната смесица от шампанско и бира.
За последен път бях в Залцбург преди шест години. Но когато днес по обяд двамата с Карл седяхме в градината на Щигелброй в дъното на „Велт“ и гледахме надолу към града на войнствените архиепископи със силно развит художествен усет, отново бях поразен. И красотата може да те разтърси.
Изгледът на тия половин дузина дворци, свързани помежду си чрез портали, колонади и ходници, както и най-разнообразните кули и покриви, които ясно повтарят още веднъж комплексната структура на площада — тази гледка е единствена по рода си северно от Алпите. Нищо чудно, че духовните князе, създали Залцбург, са поискали да изградят и са изградили една резиденция от италиански тип.
Съзвучието на различни багри и отсенки, които са така жизнерадостни, прави съвършено нещо, което не се нуждае от съвършенство. Покривите блещукат зелени, сиви като плочници и яркочервени като миниум. Над всичко се издигат мраморнобелите кули на катедралата, тъмносивият, виненочервен и напръскан с бяло покрив на францисканската църква, стариннорозовите кули на съборната църква с белите статуи на светци, сивозеленикавата кула на камбанарията и редица други почервенели от ръжда и зеленясали кубета и покриви на кули. Човек вижда пред себе си истинска симфония.
Карл ми разправи, че Волф Дитрих фон Райтенау, по майчина линия от рода Медичи, един от ония лудо влюбени в гербовете и оръжията ренесансови владетели, които се наричали архиепископи, някъде около 1600-ната година наредил да сринат старата църква и над сто жилища, за да издигнат на тяхно място нова катедрала. Той призовал един ученик на Паладий, който поставил основите. После строителните намерения замрели, защото от непредпазливост Волф Дитрих се заплел в някаква война с Бавария и бил затворен до смъртта си в своята собствена крепост в най-високата част на Залцбург. Марк Ситик фон Хоенемс, неговият братовчед и наследник, призовал друг италиански строител. Той извадил от земята вече поставените основи и почнал отначало. Едва при управлението на граф Парис Лодрон, следващият архиепископ, катедралата била завършена.