Сетне Кюлц разказа за странните си преживелици в Копенхаген, за „Четирилистната подкова“, за пансиона „Курциус“ и за белобрадия господин с тъмните очила. Разправи за срещата с Щорм в хотел „Д’Англетер“ и пред магазина за антикварни стоки на Бредгаде. И накрая се опита да опише нагледно физиономиите на Щорм, Ахтел, Хорн и останалите. Е, подобно начинание е завършвало с неуспех не само за Оскар Кюлц, а и за много други хора.
Инспекторът прекъсваше от време на време разказа му с кратки въпроси. Един полицай протоколираше показанията, които даваше очевидецът Кюлц.
Когато на свидетеля не хрумваше вече нищо, инспекторът стана.
— Веднага ще предам по телефона протокола в Рощок — каза той. — Оттам ще разпоредят какво трябва да се направи. Самият аз ще наредя да се уведоми тукашната митническа станция и железопътната полиция. Инак бандата може да се понесе обратно към Копенхаген. Извинете!
— Моля, моля! — отвърна свидетелят. — Хайде сега, покажете какво можете! На драго сърце бих искал да видя защо плащам толкова данъци.
При вратата инспекторът срещна госпожица Трюбнер. Тя каза:
— Господин Щайнхьовел обявява десет хиляди марки награда за оня, който му донесе миниатюрата. А утре следобед пристига в Берлин.
Инспекторът беше извън себе си.
— Десет хиляди марки награда ли? Само това ни липсваше още! Сега от утре нататък всички хора, които имат прекалено много време и прекалено малко пари, ще търчат при нас и ще ни обсипват с важни сведения!
Той се отдалечи разгневен.
— Е, мойто момиченце! — рече Кюлц. — Изхвърли ли ви шефът на пътя?
— Не. Но иска да си получи миниатюрата. Не става въпрос за парите. Холбайновата миниатюра е застрахована за петстотин хиляди марки.
— Какво ли не става на тоя свят! — извика господин Кюлц. — Да бях на мястото на вашия шеф, от радост бих си отхапал палеца, че Холбайн е откраднат и щях да прибера петстотинте хиляди марки от застраховката! Дори бих написал на бандата писмо да не връща миниатюрата за нищо на света.
— Шефът ми обича изкуството, не парите.
— Това е болест — установи месарят. — Същинска болест. Дано само не се влоши повече.
След четвърт час полицейският инспектор отведе двамата свидетели обратно в хотел „Берингер“ и ги замоли да бъдат готови към шест часа сутринта на следния ден. Тогава щял да ги вземе с колата и да ги придружи до Рощок. В тамошната инстанция имали да им зададат още няколко въпроса.
Той се сбогува.
— Сега можем да спим спокойно — рече Кюлц, докато се изкачваше по стълбите на хотела заедно с Ирене Трюбнер. — Щом нещо е изчезнало, не създава поне главоболия.
Той й подаде ръка.
— Лека нощ, дете мое. Утре заран ще пътуваме за пръв път в арестантска кола. Дано само не я сънувам.
— Лека нощ, татко Кюлц! — каза тя уморено. — Приятни сънища!
Сетне отвори вратата на стаята си.
— Стойте! — извика той и бръкна в джоба на сакото си. — Не искате ли да си получите обратно фалшивия Холбайн?
Татко Кюлц й подаде пакетчето.
— Не — каза тя. — Щом като истинския го няма, не ми трябва и фалшивият! И без това не струва кой знае колко. Не бихте ли желал да го запазите за спомен от приключението ви в Дания? Шефът ми положително няма да има нищо против. Той не събира копия.
— Както искате — рече Кюлц. — Много ви благодаря! Ще закача тая джунджурийка над кушетката в стаята зад магазина ни. Все ще се намери място и за нея.
Той се прозина и й кимна.
— Ама че ден беше! Чест и почитания. А къде ли е сега нашият Руди? Просто ми липсва.
— Лека нощ, татко Кюлц! — прошепна тя и бързо влезе в стаята си.
Мрежата, с която днес се ловят крадци, е изплетена от жици и се нарича телефонна мрежа. Жиците, опънати на високи стълбове из цялата страна, бръмчаха. Вестта за открадването на Холбайновата миниатюра и за голямата награда се разпространяваше по всички посоки бързо като вятър. Печатниците спряха ротационните машини. Дежурните редактори на вестниците съчиниха заглавия за две колони и наредиха новината да се помести на видно място.
Кръчмата на Либлих се намира на една от ония рощокски улици, които се спускат стръмно надолу към пристанището.
Тъй като за съжаление навсякъде има хора, поради чийто начин на живот наказателните кодекси не могат да бъдат отменени, във всеки град има и заведения, където се срещат тъмни личности, за да обменят професионален опит и едновременно с това да се отдават на порочната наслада от алкохола.