Това, че представлението на „Фауст“ не оказа особено въздействие върху мене, се дължи навярно на настроението ми. Изграденото около 1700-та година училище за езда, чиито дълбоко врязани в скалите аркади се редят като етажи по стръмния склон, по-късно било преустроено в театър на открито. Сцените понякога са една над друга, понякога — една до друга. Прожекторите се насочват ту насам, ту натам, към една или друга сценична картина. Често разстоянието между сценичните картини е значително. И колкото пъти настанеше мрак, у мене възникваше отрезвяващата представа, че сега в тая пълна тъмнина артистите галопират като бегачи на дълги разстояния само за да пристигнат навреме в Ауербаховата изба или пък в подземната килия на затвора.
Защо ли всъщност играят „класическия“ Фауст на Гьоте, защо не неговия „Прафауст“ или пък старата средновековна пиеса „Фауст“? Един разговор, който чух през време на антракта, би обяснил какво искам да кажа. Сред пъстрата тълпа от визонови и самурени кожи, сред махараджите, фраковете, брилянтите и униформите се срещнаха американка и американец. Те споделиха своите впечатления.
— Do you understand a word?4 — запита тя.
А той отговори:
— No.5
След антракта заваля дъжд. Над зрителите опънаха платнища и тъй като дъждовните капки барабаняха шумно по този брезентов покрив, сега вече стана и акустично невъзможно да се разбере Гьоте. Фауст разтваряше и затваряше уста тъй, сякаш се мъчеше да троши орехи със зъби. Гретхен и Мефистофел се измокриха до кости, не биваше обаче да разтварят никакъв чадър.
След представлението се преоблякох в стаята на Карл и успях все пак да стигна навреме, за да хвана последния автобус за Райхенхал.
Сега, макар че усещам чак в шията сърцебиенето си, ще се опитам да заспя. Тя се казва Констанца и утре ще я видя пак. Прилича на принцеса, а пък е… домашна помощница! Наистина! В един замък по пътя към Хелбрун. Замъкът е на някакво графско семейство, заминало да пътешествува по света и дало замъка си, заедно с прислугата, под наем на някакви богати американци, дошли в Залцбург за тържествата. Домашна помощница? По-скоро камериерка от някоя Моцартова опера! Признах й, че не мога да й върна парите нито за чашата кафе, нито за медената питка. Тя се разсмя. Имала си спестовна книжка.
Райхенхал,
21 август, по-късно
Не мога да заспя.
Райхенхал,
21 август, още по-късно
Вън се развиделява, ставам.
Залцбург,
22 август, по обед
Използвах първия автобус за Залцбург. През време на пътуването слънцето се подаде зад бавно носените от вятъра облаци и обля с еднаква светлина и Райхенхал и Залцбург. Една и съща алпийска долина се простира от двете страни на границата: един и същ немски диалект се говори от двете страни; и тук и там се обличат с еднакви носии, с къси кожени гащета, с якета от лоден, едни и същи са моминските рокли и смешните зелени шапки с бръснарски четки, които стърчат над тях.
Единствената разлика е в това, че в Германия колите трябва да се карат отдясно, а в Австрия — отляво.
Непосредствено след австрийската митница — сред равнината Валзерфелд, гдето навремето римляните, още преди да съществуват Германия и Австрия, построили своите колонии за почивка се намира едно селце, наречено Химелрайх6. И когато един селянин, който на немската граница се качи в автобуса, поиска от кондуктора „до Химелрайх и обратно“, за мен това прозвуча много по-поетично, отколкото всъщност беше възнамерявал да го каже той.
Открих Карл на един от мостовете над рекичката Залцах. Там той скицираше с цветни моливи някакъв въдичар, застанал посред реката върху един по-издигнат камък. Изчаках, докато на картината се появи и разположената върху един хълм църква „Мюлнер“ с нейния хубав, яркочервен покрив. През това време се забавлявах, като оглеждах чужденците. Мнозина от тях — що се отнася до носиите — се стараят да надминат местните жители и с детинска гордост се разхождат преоблечени като селяни от Пинцгау или пък като селянки от Лунгау; сложили са си гердани за прикриване на гуша, макар че съвсем не са гушави; преметнали са на ръце дъждобрани, навити по английски маниер, или пък като излязат прекрасно пременени от магазина за носии „Ленц“, се качват в леки коли с поне двама шофьори! Това не пречи на околните, най-многото да ги поразвесели. Че нали в Залцбург дори и на зрителите е разрешено да играят театър.