— Уважаеми господин комисар, ще съм ви неизказано признателен, ако се изразите малко по-точно. Виждате, че аз на драго сърце съм готов да ви разкажа всичко, каквото искате да научите от мен. Само ако знаех за какво се отнася! Може ли да се нареди това някак?
Комисарят удари с дюлгерския молив по ръба на бюрото си.
Няма да липсва необходимото уточняване, господин Щруве, можете да бъдете сигурен.
— Радвам се.
— По чие нареждане сте ходили в Копенхаген?
Господин Щруве учудено вдигна вежди.
— Или пък сте действували на своя глава? Това, естествено, също така е възможно. Извинете, че споменавам тази възможност едва на второ място.
— О, моля ви се — отвърна Щруве. — Значи вие поддържате, че съм ходил в Копенхаген?
— Точно така. И не се съмнявам в това.
— За съжаление, вие се заблуждавате, господин комисар.
— Значи, вчера не сте бил в Копенхаген?
— Отгатнахте! Вчера не съм бил в Копенхаген. И завчера не съм бил в Копенхаген. И за да бъда кратък, никога в живота си не съм бил там! Това може е липса на образованост. Но съвсем не е причина за арестуване!
— Значи, вчера си бяхте вкъщи?
— Не — отговори господин Щруве. — Заключението ви е погрешно. Не съм бил нито в Копенхаген, нито вкъщи.
— Жалко — каза комисарят. — Ако вчера си бяхте стоял вкъщи, сега можех веднага да ви изпратя пак там. Къде бяхте вчера?
— В Бауцен.
— Къде?
— В Бауцен. Саксония. Бауцен е много живописен град. Със старинни градски стени и кули. Падне ли ви случай, непременно разгледайте Бауцен.
— На драго сърце — рече комисарят. — Благодаря ви за идеята. Значи, вчера бяхте в Бауцен в Саксония?
— Почваме да се разбираме — отвърна учтиво Щруве.
— Мога ли да ви замоля да ми назовете името на хотела, в който сте пренощували? Аз ще поискам телефонен разговор с Бауцен. Нека ми потвърдят, че сте бил там. И вие ще бъдете свободен.
Щруве мълчеше.
— Или може би сте забравил как се казва хотелът? — запита подигравателно комисарят.
— Не. Но изобщо не съм преспивал в Бауцен. Посред нощ си заминах обратно. Залъгвах се с празната надежда, че ще мога да си отспя в моето жилище в Берлин. Ако предполагах, че само след един час ще ми позвънят на вратата и ще ме докарат при вас, щях да си остана в живописния Бауцен.
— Вие сте човек без късмет! — установи комисарят.
— От какво се познавам, все съм си такъв — отвърна Щруве. — Нищо не може да се направи против това. Така си е, не ми върви.
— Как се казват вашите бауценски познати или търговски приятели? — запита чиновникът. — Надявам се, че все ще се намери някой оттам, който да докаже алибито ви.
На господин Щруве малко по малко почна да става горещо.
— Дявол да го вземе! — извика комисарят. — Сигурно не сте отишъл в Бауцен, само за да не преспите там!
— Не!
— Или пък да разгледате само старинните стени и кули?
— Не. Ходих в Бауцен, за да поговоря с някого.
— Как се казваше това лице?
— Но, моля ви се, господин комисар! Не се касае за лице, а за една дама! — Той прокара ръце през русата си гривеста коса. — В Бауцен има градски театър. И в тоя театър работи една особа от женски пол която преди време ми беше особено близка. Тогава тя още не беше в Бауцен. Отиде там за тоя сезон. Аз заминах, за да поговоря с нея. След представлението застанах при изхода за артистите и я почаках. И тя наистина излезе.
— Не е възможно! — рече комисарят.
— Но още преди да успея да дам признаци за съществуването си, някакъв друг мъж й подаде ръка. Не исках да преча. Двамата се хванаха под ръка и тръгнаха. Аз пък се отправих към гарата.
— Вие наистина сте за съжаление — заяви комисарят. — Рядко се случва такова алиби. — Той помисли малко и сетне запита: — Но завчера сте бил в Берлин, нали?
Щруве каза с облекчение:
— Завчера ли? Да!
— Отлично! Кой е телефонният ви номер? Ще се обадим на прислужницата ви.
— Много съжалявам. Аз нямам прислужница. Жилището ми е толкова малко…
Комисарят нетърпеливо махна с ръка.
— А къде живее чистачката ви? Ще изпратя до нея някоя служащ. Или нямате и чистачка, господин Щруве?
— Не, имам! Разбира се! Но моята чистачка идва само два пъти седмично. И завчера не е била в жилището ми.
— Драги господин Щруве! Моето търпение е общоизвестно. Ето защо най-спокойно ви питам: от кого искате да събера сведения?