Шефът извика:
— Ще се развеселите ли веднага, бе идиоти такива? Май отдавна не сте лепили кесии?
Думите му подействуваха.
Членовете на клуба за скат се пробудиха от летаргията си. Те запяха, зареваха в дисонанс и размахаха във въздуха балоните си, сякаш се намираха на панаир.
Сивият „Опел“ и полицаят спряха.
Сега вече пътниците в съмнителния автобус счупиха и собствените си рекорди. Тяхната буйна веселост нямаше граници. Господин Филип Ахтел надаваше тиролски викове, сякаш се бе появил на бял свят в Берхтесгаден. Дребният господин Щорм пееше с фалцет. Професор Хорн се пляскаше с две ръце по бедрата като някой баварски танцьор. Карстен допълваше необходимите басови тонове.
Младият човек в сивия „Опел“ каза:
— Весела групичка! Просто да им завиди човек, господин старши! Е, хайде, всичко най-хубаво на всички!
Той вдигна за поздрав показалеца си до периферията на своята шапка и подкара със скорост на бърз влак.
Полицаят пристъпи към автобуса.
— Мога ли да видя шофьорската ви книжка? — запита той. — Ако ще си чупи кокалите, човек не бива да го прави без официално разрешение.
Шофьорът Паулиг яростно почна да рови из вътрешните си джобове. Най-сетне намери шофьорската си книжка и я подаде на полицая.
Полицаят се залови да провери основно документа. Накрая го върна и каза:
— Всичко е в ред! Но имайте добрината да карате по-бавно!
След това се осведоми откъде идват и накъде отиват и обърна вниманието им върху близките кръстопътища. Изглежда, полицаят разполагаше с доста време.
Сивият „Опел“ отдавна се беше изгубил от очите им.
Веднага след слизането си на щетинската гара Ирене Трюбнер и месарят Кюлц бяха отишли в полицейското управление. И сега седяха срещу съответния криминален комисар, който им съобщаваше за показанията на арестувания Рудолф Щруве. Неговият доклад беше доста подробен, а когато комисарят свърши, двамата свидетели потънаха в дълбоко мълчание.
Най-сетне господин Кюлц дойде на себе си, удари се с ръка по коляното тъй, че то изплющя, и извика:
— Брей, да му се не види! Всичко очаквах, само не това! Да беше превърнал стаята ви на трески, как да е! Истинският гняв е нещо великолепно! Или пък да ви беше казал, че няма какво да ви интересува къде е бил! Все пак някакво становище! Но да седне да ви разправя бабини деветини, че бих ходил в Бауцен, за да си побъбри с някаква си артистка и че дори не посмял да го стори — това е вече премного! Не намирате ли и вие, госпожице Трюбнер?
Ирене Трюбнер продължаваше да мълчи.
— Който лъже, той краде! — каза възмутено Кюлц. — Още веднъж се изложих от горе до долу с моето познаване на хората. Значи бил в Бауцен, тъкмо в Бауцен, а? И не пренощувал, и никого не срещнал! Изпечен мошеник е това момче, ясно!
Комисарят каза:
— Наредих да доведат тук господин Щруве. Да видим, дали и във ваше присъствие ще има очи да твърди същото.
Госпожица Трюбнер се изплаши.
— Нима той ще дойде тук? Бих искала да си отида!
— Изключено! — заяви комисарят.
Месарят Кюлц погали ръката й колкото можеше по-нежно.
— Можете да се скриете зад гърба ми — прошепна той.
Телефонът иззвъня.
Комисарят вдигна слушалката и каза:
— Доведете го в стаята ми!
Сетне се обърна към посетителите си и вдигна големия молив като диригентска палка.
— Господин Щруве ще дойде ей сега.
Татко Кюлц се разпери още повече и тикна стола си пред стола на младата дама.
Вратата се отвори.
Придружен от един полицай, влезе господин Щруве от Холцендорфщрасе. Духовитостта му се беше изпарила и той гледаше мрачно пред себе си. Пак ли щяха да го карат да разправя за вчерашното си отиване в Бауцен?
— Хвръкна ми шапката! — извика господин Кюлц.
Той посочи с протегната ръка нисичкия дебел господин с артистичната грива и след това се разсмя гръмко и с удивителна издръжливост.
Впрочем не се смееше само той. Примерът му беше последвала и госпожица Трюбнер. Вярно, нейният смях не звучеше тъй високо и далеч не толкова доволно, накрая тя дори извади батистената си кърпичка от чантата и я допря до очите си. Но и тя се беше разсмяла здравата.
Криминалният комисар и задържаният композитор гледаха почти слисани.
Пръв се обади господин Щруве.
— Не бях подготвен за такива бурни овации — каза навъсено той.