Месарят седна пак и с разтреперани пръсти извади от табакерата си една пура.
— Вие май не сте на себе си! — рече господин Щайнхьовел. — Първо на първо, вие сте смятал, че у вас е имитацията. И второ, ние пак ще си получим оригинала! Нали, господин комисар.
— Разбира се! — увери ги несигурно комисарят.
— Вие сам не вярвате на думите си — каза Оскар Кюлц. — Ако тоя млад човек е наистина мошеник, вие ще видите вашия Холбайн на куково лято! Можете да бъдете сигурен в това!
— Изглежда, че нямате много добро мнение за полицията — рече криминалният комисар.
Господин Оскар Кюлц изобщо не чу възражението му, а замислено кимна на стария колекционер.
— После ще уредим всичко писмено — повтори сериозно той.
Композиторът Щруве пътуваше вече повече от час след стария гладко избръснат господин! Двамата шофьори много скоро бяха разбрали, че клиентите им съвсем не са тръгнали на разходка. Особено на единия от тях това беше станало ужасяващо ясно. В момента, когато поиска да спре, за да запита своя пътник, защо го кара да фучи безцелно и с бясна скорост по десетки главни и странични улици, той забеляза в огледалото, че изисканият господин извади от джоба си револвер, свали предпазителя и опря дулото му по недвусмислен начин в коженото шофьорско яке.
При най-важните положения в живота на човека обикновено не са нужни думи. Шофьорът реши да не пита нищо повече и изобщо да не спира. Той натисна педала на газта и профуча край съседния ъгъл.
Във второто такси работите се развиваха малко по-приятно. След като претърси основно джобовете си, композиторът Щруве намери лист нотна хартия. Той го разкъса на парчета и почна да пише бързо с късото си моливче по тях. На всяка от бележките написа един и същ текст и той гласеше:
СПРЕТЕ ВЕДНАГА ТАКСИ № 1 А 32875! ПЪТНИКЪТ В НЕГО Е ПРЕСТЪПНИК. ТЪРСЕН ОТ ПОЛИЦИЯТА ПО ДЕЛОТО С ХОЛБАЙНОВАТА МИНИАТЮРА!
На всеки полицай по движението, край който минаваха, Щруве хвърляше по една такава бележка. Стражарят на „Щайнпланц“ подаде своята бележка на един полицейски патрул. Патрулът уведоми своя участък. Инспекторът от участъка запита полицейското управление. Съответният комисар даде необходимите нареждания. И не след много време голям брой моторизирани патрули фучаха през задната част на Берлин и търсеха такси номер 1 А 32875.
При „Гедехтинскирхе“ първият от тия полицейски мотоциклети привлече вниманието на професор Хорн. Той беше спрял на „Ранкенщрасе“ и полицаят от коша посочи таксито.
— Продължавайте напред! — извика професор Хорн.
— Но има червена светлина — отвърна шофьорът.
Професор Хорн вдигна револвера. И въпреки червената светлина, таксито профуча към „Тауенциенщрасе“.
Руди Щруве подскочи в своята кола.
— Подир него! — кресна той извън себе си. — Подир него!
Гонитбата продължи.
А току зад двете таксита се носеше с бясна скорост мотоциклетът с полицаите.
Клаксоните виеха.
Пешеходците смаяно гледаха след тая кавалкада. Частни коли увеличиха скоростта си и се опитваха да я догонят. По улицата настъпи хаос.
Първото такси спря пред универсалния магазин в западната част на града. Пътникът изскочи от него и се втурна с големи крачки през портата на магазина. Вторият шофьор също удари спирачките.
— Чакайте тук — извика Руди Щруве и последва беглеца.
На портала Щруве се сблъска с полицаите, които току-що бяха слезли от мотоциклета.
— Елате! — извика композиторът и темпераментно се гмурна сред вълната от купувачите.
Професор Хорн беше изчезнал.
— Наредете да се затворят всички изходи! — каза Щруве и се забърза към стълбището.
Посетителите тъкмо искаха да се сбогуват с комисаря, когато по телефона се обади полицейският участък на „Щайнплац“ и съобщи текста на бележката, която се отнасяше за такси № 1 А 32875.
Комисарят веднага даде необходимите нареждания. Бяха разпратени моторизирани патрули. Освен това бяха блокирани всички изходни улици на града. В момента не можеше да се предприеме нищо повече.
Сега тримата посетители седяха пак на столовете си и смирено гледаха към телефона.
— Може би ще имаме късмет — каза криминалният комисар — и ще успеем все пак да пипнем този млад човек!