— Но това е пълна безсмислица! — извика генералният директор. — Уверявам ви (този израз му беше останал още от времето когато бе работил като застрахователен агент), уверявам ви, че миниатюрата не е открадната, а си лежи съвсем запазена в нашето хранилище и след няколко мига ще бъде предадена на господин Щайнхьовел!
— Изключено ли е да имате грешка? — запита господин Кюлц.
— Напълно изключено! — Но изведнъж господин генералният директор се разколеба. — Младата дама говореше за някаква имитация. Да не би у нас да е имитацията?
— Не — каза господин Щайнхьовел и извади от джоба си едно пакетче. — Имитацията е вече у нас.
В този миг прокуристът господин Клапрот се появи отново и предаде на шефа си ключа на хранилището и пакетчето, което бе натоварен да донесе.
Останалите седяха съвсем замаяни и гледаха като втрещени тайнственото пакетче.
— Моля, заповядайте!
Господин Кюлевайн го поднесе със замах на стария колекционер.
Господин Щайнхьовел бързо развърза пакетчето, разви дървената кутийка и я отвори.
— Миниатюрата! — прошепна госпожица Трюбнер. — Наистина!
Колекционерът извади от джоба си лупата, подложи миниатюрата на кратък преглед, облегна се назад в стола си и промълви:
— Невероятно! Истинската е!
— Е, видяхте ли? — заяви генералният директор. Той се обърна към прокуриста и каза усмихнато: — Господата не искаха да повярват, а току-що твърдяха, че преди час това пакетче било откраднато и крадецът се опитвал да избяга с миниатюрата с едно такси. — Той развеселен вдигна вежди. — Драги Клапрот, откога лежи пакетчето, очакващо непокътнато своя господар в нашето неразбиваемо хранилище?
Прокуристът се наведе и отговори тихо:
— От около половин час.
Генералният директор на „Беролина“ подскочи ужасен.
— Какво говорите? Едва от половин час? Изпратете ми веднага чиновника, който се е занимавал с тоя случай!
Прокуристът Клапрот бързо излезе от стаята.
Господин Кюлевайн сновеше объркан нагоре-надолу по големия мек килим, който покриваше пода и поглеждаше заплашително към вратата.
— Трябва да ме извините — подхвана той, — че така-а-а…
— Падам от небето — помогна му с готовност месарят.
Генералният директор се усмихна пресилено.
— Точно така. Преди двадесет минути научих, че господин Щайнхьовел е на път, за да получи от нас миниатюрата. Когато се явихте заедно с един криминален комисар, малко се позачудих. Но изглежда, че днес ще имам още доста случаи да се чудя.
— Божа работа! — рече Кюлц. — А заедно с вас ще се чудим и ние. Седнете докато е време, господин генерален! Няма да ви бъде вредно! — След това се обърна към госпожица Трюбнер. — Като че съм ударен с мокър парцал по главата. Съвсем положително ли е истинската миниатюра това тук? Или е само някоя нова теория?
— Тази миниатюра е оригиналът — каза господин Щайнхьовел. — И това е единственото, което до този миг и сигурно.
Вратата се отвори. В стаята влезе един млад човек.
— Един от нашите поддиректори — заяви безмилостно господин Кюлевайн. — Той е запознат с материята.
Младият човек, който бе запознат с материята, се поклони и пристъпи по-бързо.
Беше господин Йоахим Зайлер!
С изключение на Ирене Трюбнер отначало никой не разбра, защо старият Кюлц подскочи и затанцува като някой индианец около младия човек.
Столът падна. Кюлц извика: „Ура!“ и притисна към гърдите си поддиректора на „Беролина“.
— Браво, моето момче! — ревеше той. — Да ни изиграете такъв номер! Голям дявол сте! — Кюлц се смееше неудържимо. — Веднага казах, че не сте истински мошеник! — Сетне се извърна гордо и посочи важно към Зайлер. — Ето го, господа! Това е той!
— Кой е това? — запита генералния директор Кюлевайн.
Криминалният комисар обясни:
— Предполагам, че става дума за човека, който само преди час е задигнал миниатюрата от жилището на господин Кюлц.
— Всемогъщи боже! — промълви генералният директор. Почти си чуваше, как по гърба му полазиха мравки. — Зайлер, нима вие сте крадец?
Младият човек смутено сви рамене.
— Нямаше как! Драги господин Кюлц, моля със закъснение за позволението да крада от вашия дом!
— Колкото искате, моето момче! — извика Кюлц. Толкова се радвам, че не сте крадец, а само се вмъквате с взлом!