Ирене Трюбнер каза:
— Господин Зайлер измисли дори една братовчедка от Лайпциг, която се казвала Ирене. И един братовчед, който живее в Хановер и се препитава като лекар по уши, нос и гърло.
— Братовчедката беше измислена — призна младият човек. — Но ушният лекар наистина съществува!
Генералният директор Кюлевайн почна да кърши ръце.
— Какви престъпления всъщност не сте извършили през тия няколко дни? А?
— Държите ли на точното из изброяване? — попита Зайлер.
— Не! — извика господин Кюлевайн. — Не! Седнете най-сетне, престъпник такъв!
Йоахим Зайлер седна. Беше гладен като вълк. Най-много му се искаше да изтича до най-близката Ашингерова кръчма21.
Докато криминалният комисар излагаше пред колекционера и пред генералния директор в логична и хронологична последователност изпълнената с низ от приключения история на двете Холбайнови миниатюри, младият човек наблюдаваше младата дама и се опасяваше, че червата му може да закуркат.
Когато комисарят завърши разказа си, изисканият стар господин Щайнхьовел стана, подаде ръка на младия човек и каза:
— Благодаря ви от сърце и ви честитя наградата.
— Каква награда? — запита Зайлер.
— Господин Щайнхьовел е обявил награда от десет хиляди марки за онзи, който му върне миниатюрата — отговори комисарят. — Днес това е отпечатано във всички вестници!
— Не съм чел още вестниците. Кое по-напред! — рече младият човек. — Но десет хиляди марки винаги могат да свършат работа.
Двадесета глава
Сега обаче всичко е наред
Генералният директор Кюлевайн седеше, потънал в мисли. Прехвърляше през ума си онова, което беше чул и все още не знаеше, дали да се радва или да се ядосва. Пък и понякога е трудно да избереш кое от двете е правилното. Особено трудно е за трезви хора, на които както ядът, така и радостта струват усилие.
Йоахим Зайлер му отне възможността да размишлява повече и каза:
— Имам впечатлението, че в по-голяма или по-малка степен вие не одобрявате мерките, които бях принуден да взема!
— Точно така — отвърна генералният директор.
— И смятате — продължи Зайлер, — че би било в разрез с добрите нрави да получа на всичко отгоре и десет хиляди марки.
— Точно така — потвърди генералният директор.
Младият човек се изправи недоволно. Очите му святкаха.
— При тия обстоятелства бих желал да съобщя на господин Щайнхьовел, че се отказвам от наградата, която е намислил да ми даде. Ако съществува фонд за бедствуващи генерални директори, предлагам десетте хиляди марки да се внесат в тоя фонд. А господин генералния директор Кюлевайн моля да ме освободи незабавно от длъжност. Приятен обед!
Той се поклони леко и тръгна към вратата.
Но месарят Кюлц се оказа по-бързо от него. Застана пред вратата и му препречи пътя.
— Ама че кибритлия човек! — извика той. — Не позволявам такова нещо. Това тук застрахователно дружество ли е, или детска градина? Господин Щайнхьовел получи пак своя Холбайн. Застрахователното дружество спести половин милион. Полицията залови цяла банда престъпници. Какво всъщност искате още от вашия чиновник, господин генерален бюрократ?
— Браво! — каза господин Щайнхьовел и тихо заръкопляска. — Ако приемете оставката, аз веднага ангажирам младия човек. А пък наградата, драги господин Зайлер, щете или не щете, си е ваша! Няма да ме обидите, нали?
Татко Кюлц хвана младия човек под мишница и насила, макар и нежно, го върна пак в стаята.
Господин Кюлевайн стана. Беше смутен.
— Не приемам оставката на господин Зайлер. И моля господата да ме извинят. Това необичайно заседание продължи необичайно много време. Трябва да се върна в кабинета си. Към съвсем обичайната си работа. — Той се обърна към Зайлер: — Преди да напуснете сградата, бих желал да поговоря още с вас, господин директоре!
Сетне се оттегли. Елегантно и представително, както бе свикнал. Майсторството се постига чрез упражнение.
След като благопожеланията, с които бе обсипан новоназначеният директор, приключиха, господин Кюлц каза доволен:
21
Ашингер — автомати, деликатесни магазини и кръчми, пръснати по онова време из цяла Германия — Б.пр.