— Оттам ли идваш ти? — попита девойката. Сарамирският му беше отличен за човек, който не е роден в Империята, ала от време на време в речта му се долавяше лек куараалски акцент.
Саран се усмихна малко особено.
— Да — рече той. — Макар че едва се справихме. Бяхме дванайсетима, когато потеглихме, а останахме само двамата с Тсата, и не бих казал, че сме в безопасност, докато не оставим зад гърба си този проклет континент. — Той вдигна очи от гърнето с листата и я изгледа въпросително. — Всичко уредено ли е?
— Ако нещо не се обърка — вдигна рамене девойката. — Приятелката ми е в Кисантх. От нея зависи да ни осигури безопасно завръщане до Сарамир. Надявам се да е свършила тази работа, когато се присъединим към нея.
— Чудесно — промълви шпионинът. — Не можем да си позволим да останем в което и да било населено място повече от необходимото. Много лесно ще ни открият.
— Маджкрийните? — попита Кайку.
— Или те, или онези, които са ги изпратили по петите ни. Ето защо се нуждаех от някой, който да уреди нещата така, че да напуснем Окхамба по най-бързия възможен начин. Не съм си и представял, че ще успея да сторя онова, което сторих, без да се втурнат по петите ми.
„И какво толкова си сторил?“, помисли си Кайку, ала предпочете да запази въпроса за себе си.
Той добави малко вода в гърнето, след което се наведе над девойката и започна внимателно да маха парчетата от ризата й, полепнали към раната.
— Сега ще те заболи — предупреди я Саран. — Научих това от Тсата, а в Окхамба повечето методи на лечение са доста грубички. — Мъжът потопи парцала в гърнето, след което го притисна плътно до раната. — Дръж това тук.
Тя го послуша. Изведнъж почувства силно парене и щипене, което се разпространи със светкавична бързина по ребрата й. Момичето стисна зъби. След известно време паренето понамаля, ала болката остана постоянна — на самата граница на поносимостта.
— Този лек е доста бързодействащ — обясни й шпионинът. — Само трябва да го подържиш така за около час. След като го махнеш, болката ще понамалее.
Девойката кимна. По челото и слепоочията й бяха избили капки пот.
— Разкажи ми за Ваятелите на плът — рече тя. — Трябва да отвлека вниманието си от мислите за болката.
Саран се облегна назад и я изгледа изучаващо с тъмните си очи. Тя отвърна на погледа му и в същия момент си спомни, че ирисите й още бяха аленочервени. В Сарамир това бе недвусмислен знак, че е Различна; повечето хора щяха да реагират на вида й с ненавист и отвращение. Ала нито Саран, нито Тсата обърнаха някакво внимание на това. Шпионинът я беше разпознал, но обстоятелството, че е под опеката на Аления орден — и следователно е Различна — не беше широко известно. Дори и в Лоното, където Различните бяха добре приети, беше най-разумно човек да не афишира открито принадлежността си към тях.
— Не мога да ти кажа какви същества обитават мрачните дълбини на Окхамба — каза Саран. — Там има мъже и жени, чиито умения и изкуства са ни напълно чужди. Между твоя и моя народ също има известни различия, ала тези същества все едно са от друг свят, Кайку. Ваятелите на плът могат да променят същността на едно бебе още в майчината му утроба, да го моделират така, както си поискат. Те взимат бременните жени, които са отвлекли от вражеските им племена, и превръщат неродените деца в чудовища, които да им служат.
— Също като Различните — промълви Кайку, — и онова, което правят Чаросплетниците — добави, а гласът й бе пропит със злъч.
— Не — поклати глава шпионинът. — Чаросплетниците са нещо друго.
Девойката се намръщи.
— Ти ги защитаваш — рече след малко.
— Ни най-малко — усмихна се Саран. — Без значение колко отвратителни са методите им, изкуството на Ваятелите на плът води началото си от естествени неща. Билкарство, заклинания, призоваване на духове… Естествени неща. Те не покваряват земята, както правят Чаросплетниците.
— Този маджкрийн… аз не можах… не можах да определя къде е — каза Кайку след известно време. — Моята кана сякаш рикошира в него. — Очите й се впериха в лицето на Саран. Годините я бяха научили, че разговорът за способностите й на Различна не беше нещо, което другите хора приемаха с лекота.
— Те имат талисмани, магически знаци — рече шпионинът. — Владеят тъмни изкуства, за които нямаме и най-малка представа. Едва ли някой знае всичко, на което са способни Ваятелите на плът… Обаче ми е известно, че снабдяват бойците си с някаква защита. Защита, която е ефективна дори и срещу такива като теб.