От тази пътека свърнаха настрани по един тунел, водещ навътре в скалата. Той бе осеян с всевъзможни отпадъци — скални късове, малки камъчета, гниещи остатъци от храна, счупени дръжки от инструменти и дървени трески — ала беше пуст като останалата видима част от мината. По древните му стени не се забелязваха признаци на разкопаване.
— Естествен е — рече Тсата. — Също като улея. Тук няма никакви изкуствени елементи — скелета, кофражи или каквото и да било. Каквото и да са построили, са го построили на върха на нещо, което вече си е било тук.
— Значи не са изкопали всичко това, така ли? — попита Кайку. Дрехите й бяха изсъхнали от горещината и сега търкаха неприятно кожата й.
— Да — каза спътникът й. — Това място е съществувало от доста време, преди Чаросплетниците да дойдат и да издигнат всички свои съоръжения.
Кайку намери някаква утеха в тези думи. Отначало бе поразена от мисълта, че Вещерите биха могли да изкопаят нещо толкова огромно само за няколко години. Обяснението на Тсата ги караше да изглеждат не толкова всемогъщи.
Те продължиха да се спускат надолу по тунела, който ги отвеждаше все по-навътре в скалата. Минаха покрай множество помещения, пригодени за кухни и складове, натъпкани с бъчви и чували с храна, ала никъде не срещнаха жива душа. Мястото изглеждаше напълно изоставено и същевременно бе пропито с някаква злокобна атмосфера.
— Мислиш ли, че са се махнали оттук? — попита Кайку. — Всички?
— Ами малките мъже? — рече Тсата. — И те ли са си тръгнали?
Малките мъже; в началото девойката не можа да се сети, че спътникът й говореше за дребните помощници на Чаросплетниците. Той бе взел името, което тя им беше дала — голнери — и го бе превел, стеснявайки значението му само до единия пол. Сарамирският му беше перфектен, ала въпреки това не бе застрахован срещу грешки; не биваше да се забравя, че това все пак не беше родният му език.
Голнерите. Това беше друга мистерия, наред с Възлите, Майсторите и затворените, интелигентни Различни, които Кайку бе видяла в манастира във Фо. Всемогъщи богове, навярно между всички тези неща съществуваше някаква връзка. Повече от двеста години Чаросплетниците бяха неразделна част от сарамирското общество, а толкова малко се знаеше за тях! Колко ли мрачни тайни още бяха скрили в дълбините на манастирите си през всичките тези векове, докато крояха пъклените си планове?
Какво ли още бяха подготвили на жителите на Сарамир? С какво ли още щяха да ги изненадат?
Кайку поклати глава, опитвайки се да се върне към въпроса на Тсата.
— Голнерите би трябвало още да бъдат тук — рече тя. — Мисля, че Чаросплетниците не са очаквали армията да потегли толкова скоро. Това обяснява и складираната храна. По-голямата част от зверовете е потеглила на север, а другите хищници са останали, за да пазят това място. — Тя направи кратка пауза. — Ала ето че Вещерите са научили по някакъв начин за Лоното, след като основната им сила е отпътувала. Навярно мисията на чудовищата, натоварени на шлеповете, е била прекалено важна, за да ги накарат да се върнат; ето защо Чаросплетниците са изпратили всички, които са останали тук, към Лоното. Отвън все още има достатъчно хищници, за да отблъснат евентуални натрапници, а и най-важното — не забравяй, че никой не знае за това място! Вещерите сигурно смятат, че поемат разумен риск. Втората армия ще отсъства най-много две седмици — колкото да стигне до Лоното, да го унищожи и да се върне. А щом се върне, Чаросплетниците отново ще възстановят невидимата преграда и това място пак ще е неоткриваемо.
— Кайку, те могат и да не стигнат до Лоното — измърмори Тсата. — Не се отказвай още.
— Просто се мъча да отгатна мислите им — вдигна рамене девойката, ала по гласа й татуираният мъж се досети, че бе докоснал болното й място.
— Силите им са разпилени — изтъкна ткиуратецът. — Това ни дава надежда. Щом са готови да останат беззащитни, за да се доберат до Лусия, значи вниманието им е насочено другаде, към нещо много по-важно.
Кайку кимна мрачно. Голяма утеха, няма що. Можеше да се обзаложи за крайната цел на шлеповете — Аксками, на помощ на войниците на Мос. Чаросплетниците щяха да използват армията си от Различни чудовища, за да запазят трона на сегашния Кръвен Император, укрепвайки по този начин и собствените си позиции, за да се задържат на власт въпреки растящото недоволство на измъчвания от глад народ. Ударни отряди, които да всеят страх и ужас в жертвите си, преди да ги разкъсат на парчета. Демонстрация на сила, която да накара и благородниците, и селяните да сведат глави.